По непознати пътеки

Значи този известен стих на Хайнрих Хайне добрият татко Пент беше носил години върху сърцето си и беше му приписвал чудодейна сила! Палавият кобалд [56] на поета следователно се бе подвизавал даже тук горе, в Лапландия. Но кой можеше да е бил писачът на тези редове? Наистина ли някой лекар? Можеше ли един образован мъж да се забрави дотолкова, че да подсилва в предразсъдъците един суеверен лапландец? Въпреки първоначалното си развеселяване аз все пак се ядосах, поради което казах:

— Аттйе Пент, това не е saiwa tjalem, a kaiwes tjalok [57], и който ти ги е написал, не е бил доктор.

— Хера, ама той помагаше!

— Аз ще ти прочета текста и тогава ти ще прецениш какво да мислиш за него.

Преведох му, доколкото добре ставаше, словата на лапландски, но при последните думи той скочи гневно и извика:

— Да ме подиграваш ли искаш? Тези думи ги няма тук!

— Те са тук!

— Това не е вярно, хера!

— Лъжец ли искаш да ме изкараш? — Той се замисли.

— Хера, ти винаги си бил сериозен и добър с нас, ама сега се майтапиш. Този saiwa tjalem ме е спасявал не от една и две беди, но думите, които ти сега ми казваш, са зли. Те ме оскърбяват, те не могат никого да спасят, те не могат също да ми върнат среброто!

— Тук ти много право говори. Аз ти прочетох съвсем точно какво е писано на хартията, не пропуснах нито дума и нито също прибавих някоя! Захвърли хартията, тя не може да ти послужи за нищо!

— Действително ли казваш истината? — попита той разколебан.

— Да.

— Хера, аз ще изпробвам хартията.

— Как се каниш да я подхванеш тая работа?

— Аз ще си я прибера пак. Ако заловим крадеца, то тя е добра, не го ли заловим обаче, то тя не чини нищо.

— Това изпитание не е достоверно, защото ти нали искаш да хванеш крадеца чрез мен, а не чрез тази хартия. Ако ти наистина искаш да направиш тази проверка, то трябва да тръгнеш сам.

Той се замисли и после каза:

— Ти имаш право и затова аз ще направя проверката другояче. Крадецът вече ще е скрил парите, когато го намерим, и няма да признае нищо. Тогава аз ще му дам това писание. Закриля ли го, значи то си е добро, намерим ли обаче парите, то значи е вярно онова, което ми прочете.

Това сега си беше наистина една чисто лапландска сметка, ала тъкмо защото работата звучеше така необикновено, аз се съгласих.

— Добре, нека бъде волята ти. Покажи ми следата на крадеца! Ние потеглихме, прониквайки все по-дълбоко в рядката гора. След може би четвърт час достигнахме една обрасла с недоразвита жълтуга и засипана от сняг скална халда. Тук видях снежните дири на двама мъже.

— Да ти покажа ли мястото, където си бил скрил среброто? — попитах Пент.

— Ще го намериш ли? — попита той учудено.

— Със сигурност!

Прегледах двете следи, плъзнах се после по едната и спрях пред една тясна цепнатина в скалата.