Завладяването на Америка
- Автор: Поштаков Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: История
Электронная книга - «Завладяването на Америка». Краткое содержание книги:
— Разбрахте ли какво става навън? — попита кралят.
— Не — отвърна магьосникът. — Нали ни каза да не мърдаме оттук?
Барди и Рок изкачиха стълбата и внимателно повдигнаха капака.
9
Огромната зала отново бе пълна с бойци, които разговаряха оживено. Обстановката изглеждаше спокойна, стана ясно, че бурята бе преминала.
— Елате насам! — извика кралят към хората на площадката. — Вече всичко изглежда наред.
След като кралят се изкачи до залата, първото нещо, което направи бе да излезе извън нея, за да направи оглед на насените щети. Още на пръв поглед стана ясно, че не са големи. Тежките лафети на оръдията бяха спасили от полет във въздуха по-голямата част от мулетата, натоварени с провизиите, а понеже те бяха прикрепени с ремъци и въжета към тях, торнадото не бе имало нужната сила да ги повдигне и да ги запрати нанякъде. По всяка вероятност, то беше доста по-слабо от предишното. Само няколко лафета стояха преобърнати в края на площада и животните, които лежаха до тях, вероятно бяха ранени. Докато той обикаляше насам-натам и се взираше в подробностите, по някое време дочу зад гърба си тежки стъпки. Хвана меча си и се обърна се като ужилен, но първото нещо, което забеляза, бе озъбената паст на Дзог, който го гледаше с тъжни очи.
— Слава на закрилниците на Холивуд — изпъшка Барди облекчено. — Както виждам си цял и невредим. И този път отърва драконовата си кожа.
— Да, но съм невъобразимо гладен. Идва ми наум да си похапна от месцето на тези гадове, които след като са вече са мъртви, едва ли стават за нищо друго.
— Къде отиде културната ти шлифовка? — упрекна го Барди. — Не мога да повярвам, че пред мен се намира бивш водещ на телевизионно предаване.
— Това беше някога — възрази драконът. — Сега се намираме в родния ми свят и не трябва да страдам от скрупули. Едно време моите роднини са си похапвали девици и никой не е възразявал, нито му е правило впечатление. Тези кретени убиха доста от хората ни и трябва да им наложа послесмъртно наказание, от което ще се почувствам удовлетворен. Не виждам причина защо да не се опитам да ги изям всичките, след като не заслужават да бъдат погребани. Нещастниците дори нямат свястна религия, нали надникнах в залата и видях ококорения им идол. Хващам се на бас, че тук мъртвите ги изяждат сънародниците им, уверен съм че те практикуват канибализъм. Никъде наоколо не забелязах домашни животни, а ти много добре знаеш, че човешкият организъм има нужда от протеини, също като моя. И не забравяй, че все пак съм дракон, макар че понякога самият аз го забравям. Но сега сме в състояние на война и чувствам как позабравените ми природни инстинкти са се възвърнали.
Кралят се замисли за момент и стигна до извода, че всъщност казаното от Дзог бе доста вероятно. Беше чел за нещо подобно от историята на другия свят. Вече бе на път да капитулира пред искането на приятеля си, но инстинктивно, възможните предстоящи действия на дракона го караха да изпитва чувство на погнуса.
— Ще наредя да изнесат труповете извън стените на селището и да ги съблекат. След това нито съм чул, нито видял, нито искам да зная какво си направил — реши окончателно.
— Така те харесвам. А аз и отсега мога да изляза навън, в очакване бъдещото възмездие. Ще си мисля за него и ще ми става хубаво на корема.
Барди се върна в залата и с влизането му в нея околните разговори веднага притихнаха. Той се отправи към групата на своите приближени, които също го бяха забелязали.
— Кой отговаря за техническото състояние на оръжията и лафетите? — попита по пътя към тях на висок глас.
— Аз, Ваше Величество — пристъпи напред едър мъж.
— Предполагам, че си шлосер механик, така ли? — поспря за момент кралят.
— Да, Ваше Величество.
— Разполагаш ли с тежък чук?
— Разбира се, Ваше Величество.
— Стига си произнасял Ваше Величество, ами вземи чука от багажа си и след час, от оня каменен истукан да не е останало нищо цяло. Не ми се гледат обожествени изроди. Искам да го разтрошиш на малки парчета и ако се наложи, нека някой да ти помага.
— Тъй вярно, Ваше Величество — рапортува без много да мисли здравенякът и излезе навън, за да потърси оръдието на унищожение.
— Тази вечер ще установим лагера си в залата — каза Барди, след като се доближи до Рок. — Ще разпалим огньове по пода й, ще приготвим храната и тук ще преспим. — Дого?
— Да, Ваше Величество.
— Кои от бойците най-много се проявиха в двете битки?
Лицето на грамадния генерал почервеня и той смутено пристъпи от крак на крак.