Загадката на Ендхаус

— Идвам направо от нея. Тя е прекарала спокойна нощ.

— Тука имаше полицаи — обади се момченцето. — Ей там убиха жената. Тука, до стъпалата. Веднъж видях да колят свиня, нали татко?

— Аха! — отговори с безразличие бащата.

— Татко често колеше свине, когато работеше в стопанството. Нали, татко? Аз съм виждал да колят свиня. Харесва ми.

— Малките обичат да гледат как колят свине — каза мъжът, сякаш изтъкваше един от установените природни закони.

— Застреляли я с пистолет, тая жена — продължи момчето. — Не бяха й прерязали гърлото. Не.

Ние закрачихме нататък към къщата и аз почувствувах облекчение, като се махнах от това кръвожадно дете.

Поаро влезе в гостната, прозорците на която бяха отворени, и позвъня. Елин, спретнато облечена в черно, дойде да види кой звъни. Когато ни видя, не прояви никаква изненада.

Поаро й обясни, че сме дошли с позволението на госпожица Бъкли, за да направим обиск.

— Добре, господине.

— Полицията свършила ли е?

— Те казаха, че са видели всичко, което ги интересува, господине. Въртяха се из градината отрано сутринта. Не зная дали са намерили нещо.

Тя се канеше вече да излезе от стаята, когато Поаро я спря с един въпрос:

— Много ли се изненадахте снощи, когато чухте, че са застреляли госпожица Бъкли?

— Да, господине, много се изненадах. Госпожица Маги беше добра девойка, господине. Не мога да си представя какъв е бил тоя звяр, който е поискал да й стори зло.

— Ако беше някой друг, а не тя, нямаше да сте толкова изненадана, а?

— Не мога да разбера какво искате да кажете, господине?

— Когато влязох снощи в хола — заговорих аз, — вие веднага ме попитахте дали някой е пострадал. Очаквали ли сте нещо подобно?

Елин мълчеше. Пръстите й мачкаха крайчеца на престилката. Тя поклати глава и промърмори:

— Вие, господата, няма да разберете.

— О, да — каза Поаро, — аз ще разбера. Колкото и да е фантастично туй, което ще кажете. Аз ще го разбера.

Тя го изгледа колебливо, после като че ли реши да му се довери.

— Виждате ли, господине — каза тя, — това не е добра къща.

Думите и ме изненадаха и събудиха известна неприязън. Обаче Поаро като че ли не намери нищо необикновено в забележката й.

— Искате да кажете, че е стара къща.

— Да, господине, не е добра къща.

— Отдавна ли сте тука?

— Шест години, господине. Но съм служила тука като момиче. В кухнята помагах на готвачката. Беше по времето на стария сър Никълъс. Тогава беше същото.

Поаро я изгледа внимателно.

— В старите къщи — каза той — понякога витае някакъв зъл дух.

— Тъкмо това, господине — живо се откликна Елин. — Зло. Лоши помисли и лоши дела. То е като сухото гниене на дървото, господине: с нищо не можеш се отърва от него. Нещо, дето го усещаш във въздуха. Аз открай време си знаех, че нещо лошо ще се случи един ден в тая къща.