Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
— Но, мосю…
— Той е прав — намеси се Никълс — Който спечели в наддаването, има право първо да прегледа книгата и след това да преведе парите.
Лицето на Бертран беше като каменно.
— Трябва да знаете, че тези хора не си поплюват. Ако не им платите, ще загазите.
— Ще рискувам — отвърна Харват и приближи спринцовката на милиметри от ръката на Бертран. — Е, къде е „Дон Кихот“?
Търговецът затвори очи и промълви:
— В една джамия в предградието Клиши су Боа.
Глава 29
Трейси Хейстингс, която беше служила в Ирак и други горещи точки на света, умееше да планира отлично операции, но в момента не беше способна за нищо друго, освен да лежи на леглото в тъмната кабина с мокра кърпа на очите си.
— Никълс е прав — каза Харват, седнал пред компютъра, за да намери информация за джамията „Билал“ в Клиши су Боа. — Трябва да те заведем на лекар.
— Казах ти. Ще ми мине — отвърна тя.
Той се отдръпна от малкото дървено бюро и завъртя стола, за да може да я вижда.
— Хайде да зарежем тази работа. Да забравим за президента, да забравим проклетата книга, да забравим всичко.
Трейси махна кърпата, понадигна се и се облегна на възглавниците.
— Не можеш. Не и заради мен.
— Главоболието ти се засилва, не виждам подобрение. Погледни се. Имаш нужда от помощ.
— Никълс също. Както и президентът.
— Как можеш да мислиш за президента след всичко, което се случи? Едва не те убиха заради него.
— Вече съм забравила. Ти също не трябва да мислиш за това.
— Не мога.
— Трябва! — настоя тя.
Харват се приведе напред.
— Трейси, не искам да се връщам към стария си живот. Искам живота, който водя сега. Искам теб.
— Тук съм. Никъде нямам намерение да ходя.
— Не разбираш ли какво се опитвам да ти кажа — започна Харват.
Трейси го погледна в очите.
— Скот, не мога да ти обещая, че всичко между нас ще бъде идеално. Бъдещето престана да ме вълнува от деня, в който ме простреляха. Мога само да ти кажа, че те разбирам. През по-голямата част от живота си ти си се борил с враговете на Америка, по-точно с врага, с който си имаме работа в момента. Сега ти се предлага шанс да се справиш с една от най-големите заплахи, пред които е изправена цивилизацията, без да има осакатени и убити. Няма да ти позволя да го изпуснеш. Не мога. Вършиш работата си много добре. Знаеш как действат тези хора и знаеш как да ги победиш в собствената им игра. Ядосан си на президента, защото е сключил тайна сделка и е освободил терорист, който е преследвал приятелите и семейството ти. Но това вече е минало. Забрави го. Не става въпрос за него, а за това, кое е правилно и кое не. Трябва да постъпиш както трябва.
— Но ти имаш нужда от помощ.
Тя отстъпи.
— Добре. Трябва ми помощ. Ще я получа. Но без теб. Решението ми не подлежи на обсъждане.
— Трейси, чуй ме.
— Скот, ако трябва да стана от леглото единствено, за да влея разум в главата ти, ще го направя. Не ми се иска, но ще го направя.
Харват се усмихна. Трейси Хейстингс беше най-удивителната жена, която някога бе срещал. Ако Бог ги дареше със сто години съвместен живот, всеки ден щеше да й повтаря колко много значи тя за него и пак не би му стигнало времето, за да изрази дълбокото чувство, което изпитваше към нея.
— Искам да съм щастлива, искам да бъда с теб — продължи тя. — Но можем да постигнем това, само ако останеш такъв, какъвто си.
— Дори ако отсъствам по цели седмици, без да мога да ти кажа къде отивам и кога ще се върна?
— Ако не си с любовница, мисля, че всичко ще бъде наред.
Харват не знаеше какво да каже.
— А сега — каза Трейси, като се изправи в леглото — донеси лаптопа, за да видим как да влезеш в джамията и да вземеш книгата.
Глава 30
Търговецът на книги беше предпазлив, изключително предпазлив. Дод го бе отдал просто на ексцентричността му, но сега разбра, че причината за прекалената му предпазливост е друга, и той знаеше каква е тя.
Да се проникне във френските полицейски сървъри се оказа по-лесно, отколкото бе очаквал. Досието на Рене Бертран беше доста любопитно четиво. Списъкът с престъпленията му беше дълъг, повечето от тях бяха свързани с дрога и ставаха все по-сериозни. В момента френската полиция го разследваше за връзките му с един контрабанден канал, който действаше между Мароко и Франция. В досието му имаше всичко: пари, жени, оръжие, наркотици и безброй мъртъвци.
Бертран определено представляваше интерес за властите, но най-красноречивата подробност, поне за Дод, беше фактът, че всеки, който го е познавал, говореше за него с голяма неприязън.
Пристрастеният към хероина Рене трябваше да изчезне и се нуждаеше страшно много от пари. Нищо чудно, че бе рискувал да се появи в Париж. Искал е да продаде „Дон Кихот“, да прибере парите и да се изпари. Докато не видя полицаите в Гран Пале, Дод изобщо не подозираше, че миналото на Бертран крие толкова неприятни тайни. Допуснал беше глупост.