Малката вещица
- Автор: Рийс Силия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката вещица». Краткое содержание книги:
Страници от стар дневник, скрити и забравени в продължение на повече от триста години, излизат на бял свят. Едно момиче попада случайно на историята на своя връстница, живяла през седемнайсети век — историята на Мери, „малката вещица“ — и тръгва по моста на времето, към страшния спомен за „лова на вещици“, през кръв, преследване, страдания и любов.
Източник: http://www.book.store.bg/c/p-p/m-104/id-4252/malkata-veshtica-silia-rijs...
Джона силно се заинтересува от новото ми растение. Повъртя листата в ръцете си, разгледа ги през увеличителното си стъкло и обяви, че са от някаква билка, подобна на сапуничето. Реши, че ще си ни от полза, когато не разполагаме с истински сапун. Попита ме къде съм ги намерила.
— Край едно езерце — му отвърнах и страните ми почервеняха.
— Мдам, мдам. Добре.
Джона не забеляза смущението ми. Внимателно разтвори една клонка и започна да я рисува за своята „Билкария“, накара ме да му обещая, че ще му покажа къде расте. Съгласих си с кимване, чудейки се какво ще му покажа, след като не ги бях брала аз.
Запис четиридесет и девети
Отново почувствах как кожата ми настръхва, когато как отидох в гората. Спрях се, за да се огледам и ослушам, но не видях никого и нищо необичайно. Престорих се на безгрижна и продължих по пътя си, но всичките ми сетива бяха нащрек. Въпреки това не видях нищо.
Той се появи изневиделица и аз наистина го взех за горски дух. Изплаших се и страхът се изписа на лицето ми.
Беше младият индианец, същият, когото бях видяла в Салем и който ни доведе до тук. В едната си ръка носеше къс лък, а през рамото си бе преметнал колчан със стрели. Беше протегнал другата си ръка с дланта към мен. Вероятно се опасяваше, че ще побягна от него като подплашено животно, както биха сторили Дебора или Сара, или някои други момичета от града. Но те никога не биха навлезли толкова навътре в гората. Навъртат се в покрайнините й и надничат през дърветата като изплашени деца. Не съм като тях. Не направих нито крачка назад, след като се съвзех.
— Не се страхувам. Какво искаш?
Той вдигна рамене и погледна надолу. Миглите му са дълги и гъсти като на момиче и докосват изрисуваните черни линии по бузите му. Вдигна глава, а очите му имаха пакостливо изражение.
— Често те виждам тук. Първо те взех за момче, но после…
Ако той е оставил сапуничето край езерото, значи ме е видял…
Зяпнах го с широко отворени и ужасени очи. Само при мисълта за това се притесних много повече, отколкото от ножа, лъка или страшния му вид. Той се разсмя, а някъде дълбоко из горите му отвърна една сойка, след нея още една. При вида на кръвта, която нахлу по страните ми при спомена за случката, продължи да се смее още по-силно. Сега вече се обърнах, за да побегна, но той бе по-бърз от мен.
— Остани — каза той и ме хвана за ръката. — Жените и момичетата от моя народ често ходят голи, това не означава нищо.
— Обаче за мен означава!
Отърсих се от него и побягнах с всички сили.
— Почакай! Спри! — Викаше след мен. — Ти и старият мъж… Джона…
Не чух остатъка от думите му, продължих да бягам и се спрях едва при моето кухо дърво.
Запис петдесети
На Джона му се случи нещастие. Помагаше на Тобайъс и Джон да режат дърва, когато един от пъновете, които поставяха, се изплъзна и затисна коляното му. Кракът е изкривен под лош ъгъл и Марта смята, че костта може да е счупена, няма обаче начин да разбере това, защото ставата е силно отекла. Даде му отвара от мак, за да притъпи болката, но се нуждае от жълт кантарион, дива тиква, зарасличе, копър и самогризка, за да приготви лапа за отока. Нито една от тези билки не расте тук. Не знам какво да правя.
Запис петдесет и първи
Марта стори каквото можа с лековете, с които разполага, но Джона има треска, а кракът му почернява. В селището няма лекар. В колониите наоколо има само няколко, но никой не е убеден, че ще открием някой, който би склонил да дойде. А и въпреки тежкото положение на Джона, никой не вижда смисъл от изпращането на човек за лекар. Отец Джонсън каза, че всичко е в Божиите ръце.
Тобайъс се готви за път. Нямаме кон, но Джон Ривърс ни предложи своя. Преваля пладне и Джон смята, че ще е по-добре утре да тръгне на път. Нищо не е окончателно решено, но едно знаем със сигурност: ако не помогнем на Джона, той ще загуби крака си, а може и да умре. Марта хапе устни. Смята, че вече е твърде късно. Виждам го в очите й.
Не мога да стоя повече вътре.
Ще взема торбата си и ще вляза в гората. Сега вече събирането на растения не е въпрос на любознателност и обогатяване на познания, а въпрос на живот и смърт.
Запис петдесет и втори
Поех по незнайни и невиждани от никого пътеки. Не се боя, че ще се изгубя. Израснала съм в гората, другари в игрите ми бяха децата на дървосекачите и въглищарите. Те ме научиха да бележа пътя, по който минавам.
Първоначално не видях младия индианец, но той си беше там. Повървях, докато не усетих кожата ми да настръхва. Досега си играехме на котка и мишка, но това трябваше да престане.