Звездите като прах
- Автор: Азимов Айзек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездите като прах». Краткое содержание книги:
Заедно с романите „Камъче в небето“ и „Космически течения“, „Звезди като прах“ се явява една предистория на цикъла за Фондациите.
В този момент вратата се отвори и на прага застана Артемизия.
— На ваше място, мистър Фаръл — произнесе тя с леден глас, — бих се въздържала да повишавам тон. Гласът ви се чува из целия кораб.
— Това не ме безпокои — отвърна Байрън. — А щом на вас не ви харесва корабът, спомнете си, че и двамата нямаше да сме тук, ако собственият ви баща не беше направил опит да ме предаде, а вас — да омъжи насила.
— Не говорете така за баща ми!
— Ще говоря за когото си искам.
— Моля ви! — намеси се Джилбрет.
С това спорът донякъде беше затихна.
— Можем ли сега да обсъдим въпроса, закъде сме се запътили? — продължи Джилбрет. — Ясно е, че колкото по-скоро пристигнем някъде, толкова по-бързо ще приключат проблемите ни.
— Виж, в това съм съгласен с теб, Джил — кимна Байрън. — Не е необходимо да слушам непрестанното й хленчене. Винаги съм твърдял, че жените нямат място на космически кораб!
Артемизия пусна тази забележка покрай ушите си и се обърна към Джилбрет:
— Защо да не напуснем веднага района на мъглявината?
— Не зная какво възнамерявате да правите вие — побърза да се намеси Байрън, — но аз трябва да си върна Фермерството и да отмъстя за убийството на баща ми. Така че аз оставам в кралствата.
— Не исках да кажа — поправи се Артемизия, — че ще напуснем района завинаги, а само докато престанат да ни преследват. Освен това не ми е ясно какво бихте могли да сторите за своето Фермерство. Не можете да си го върнете, докато не се разпадне Тиранийската империя, а лично аз не виждам как ще стане това.
— Не е ваша работа какво възнамерявам да правя.
— Мога ли да предложа нещо? — намеси се Джилбрет.
Той очевидно прие мълчанието им за съгласие и продължи:
— Имате ли нещо против аз да ви кажа къде трябва да отидем и какво да сторим, за да се разпадне империята, както предложи преди малко Арта?
— И как според теб ще стане това? — запита Байрън.
Джилбрет отвърна с усмивка:
— Мило момче, държането ти е много забавно. Не ми ли вярваш? Гледаш ме така, сякаш всичко, което бих могъл да ти предложа, ще е неописуема глупост. Не забравяй, аз те измъкнах от двореца.
— Зная. И съм готов да те изслушам.
— Добре тогава. От двадесет години чакам тази възможност за бягство. Ако бях някой обикновен гражданин, да съм го направил отдавна, но съдбата бе пожелала да ме постави на видно място. И въпреки това тъкмо благодарение на принадлежността ми към рода на Хинриадите имах честа да бъда поканен за коронацията на Хана на Тиран и да се натъкна на тайна, която може би някой ден ще доведе до гибел същия този Хан.
— Продължавай — подкани го Байрън.
— От Родиа до Тиран пътувах с тиранийски боен кораб, така трябваше да пътувам и на връщане. Корабът бе почти като този, може би малко по-голям. Пътуването мина спокойно. Престоят на Тирани също бе доста интересен, макар да не се случи нищо особено. Ала на обратния път ни удари метеор.
— Какво?
Джилбрет вдигна ръка.
— Зная, че подобни инциденти са малко вероятни. Сблъсъкът с метеор в Космоса е толкова рядко явление, че може да се смята за математически незначително, и все пак се случва — знаете го. Така стана и с нас. Разбира се, дори най-малкият метеор, колкото главичката на топлийка, е в състояние да пробие корпуса на кораба, ако не е специално брониран.
— Зная — рече Байрън. — Като следствие от инерцията, определена от масата и скоростта. Когато масата е ниска, компенсаторно нараства скоростта — изрецитира той, сякаш разказваше урок в училище, осъзнавайки, че е вперил поглед в Артемизия.
Тя бе приседнала, заслушана в думите му, и беше толкова близо, че двамата почти се докосваха. Байрън за пръв път забеляза колко изящен е профилът й въпреки че косите й бяха леко разчорлени. Беше оставила някъде елека си и бялата й блуза бе все така изгладена и чиста, въпреки премеждията през последните четиридесет и осем часа. Зачуди се как ли е успяла да го постигне.
Ако само можеше да се държи малко по-любезно, мислеше си той, пътуването щеше да е съвсем приятно. Проблемът беше в това, че никой досега не се беше постарал да я държи изкъсо. Най-малкото баща й. Привикнала бе сама да си е господар. Ако не беше от благороднически род, вероятно щеше да е чудесен човек.
Тъкмо се унесе в мечти, в които той бе нейният истински господар и правеше всичко възможно да я привърже към себе си, когато тя извърна глава и впери поглед в очите му. Байрън побърза да съсредоточи вниманието си в думите на Джилбрет. Беше пропуснал няколко изречения.
— Нямах никаква представа защо не е задействал защитният екран на кораба. Случват се понякога подобни инциденти, причината за които човек така и не е в състояние да разкрие. Както и да е, метеорът се блъсна право в средата на кораба. Беше не по-голям от камъче и проникването през стената го бе забавило значително, та не успя да пробие насрещната стена. Положението щеше да е далеч по-добро, ако я бе пробил, защото пробойните щяха да се затворят мигновено. И така, след като попадна в кабината за управление, метеорът рикошира в отсрещната стена и продължи да се удря напред-назад, докато накрая замря. Цялото действие отне не повече от няколко секунди, но при първоначална скорост от стотици мили в минута камъкът вероятно бе прекосил стаята неколкостотин пъти. И двамата членове на екипажа бяха разкъсани на парчета, а аз самият се спасих само защото не бях в пилотската кабина по това време. Чух рязък звук, когато метеорът проникна в кораба, после честото му тракане по стените вътре в кабината, придружено от ужасените писъци на пилотите. Хвърлих се към кабината за управление, но заварих само разпокъсани тела и всичко бе изпръскано с кръв. Спомените ми нататък са неясни, въпреки че през изминалите оттогава години неведнъж съм виждал тази случка в кошмарите си.