Океаните на Венера
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Lucky Starr #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Океаните на Венера». Краткое содержание книги:
— Какво знаеш за това? — попита учудено Бигман.
— Фактически, храната им съдържа твърде много кислород за тях, в противен случай не биха харесвали така много тази с ниско кислородно съдържание като греста, с която нахрани В-жабата. Поне това е моята теория.
Сега те бяха вече само на осемстотин фута от повърхността.
— Между другото, ти добре управлява подводницата — каза Лъки. — Имам пред вид начина, по който се бухна в петното, Бигман.
— Това е нищо — отвърна Бигман, но се изчерви от удоволствие при одобрителните думи на Лъки.
Той погледна скалата на манометъра. Подводницата беше на петстотин фута от повърхността.
Настана тишина. Изведнъж отгоре се появи един стържещ звук, едно внезапно прекъсване на тяхното плавно изкачване, едно запъхтяване на машините и бързо просветляване на гледката отвъд люка. Виждаше се облачното небе и надигащата се водна повърхност, която се процеждаше между стьрковете водорасли. Бомбардираха я дъждовни капки.
— Вали — отбеляза Лъки. — А сега, страхувам се, че не ни остава нищо друго освен да седим и чакаме В-жабите да дойдат за нас.
— Е, ето ги и тях — каза разсеяно Бигман. В полезрението му в непосредствена близост отвън люка, с взиращи се в подводницата воднисти очи, със сгънати плътно дълги крака и вкопчена с ловките си пръсти в стеблото на едно водорасло се беше появила една В-жаба!
13. СРЕЩА НА СЪЗНАНИЯ
„Хилда“ пътуваше в повдигащите се води на венерианския океан. Силният непрестанен дъжд барабанеше върху корпуса на подводницата, а ритъмът му наподобяваше този на земния дъжд. За Бигман с привичната за него марсианска среда дъждът и океанът бяха чужди, но на Лъки напомняха за неговия дом на Земята.
— Погледни В-жабата, Лъки! Погледни я! — извика Бигман.
— Виждам я — каза спокойно Лъки.
Бигман избърса стъклото с ръкав и залепи нос в него, за да вижда по-добре.
Изведнъж му хрумна, че ще е по-добре, ако не се приближава твърде много до нея и отскочи назад, после нарочно постави двете кутрета в ъглите на устата си и ги раздалечи едно от друго. След това изплези език, кръстоса погледа си и замърда пръсти.
В-жабата се взираше тържествено в него. Откакто я гледаше, не беше мръднала нито един мускул. Само се полюшваше заедно с вятъра. Изглежда не я беше грижа или изобщо не чувствуваше дъждовните капки, които падаха около нея и върху нея.
Бигман направи една още по-ужасна гримаса и извика „А-а-ф“ към животинката.
— Какво правиш, Бигман? — прозвуча зад рамото му гласът на Лъки.
Бигман подскочи, махна ръцете от устата си и възвърна нормалното си изражение.
— Само показвам на В-жабата какво мисля за нея — отвърна той, усмихвайки се.
— А В-жабата само ти показа какво тя мисли за теб!
Сърцето на Бигман прескочи един удар. Той ясно чу неодобрението в гласа на Лъки. При такава криза, във време на такава опасност той, Бигман, правеше гримаси като глупак. Потъна в земята от срам.
— Не зная какво ми стана, Лъки — заоправдава се Бигман с треперещ глас.
— Те са причината — каза рязко Лъки. — Разбери, В-жабите проучват и търсят слабите ти места. Могат да го направят. Ще пропълзят в съзнанието ти и щом веднъж се окажат там, те може да останат, преодолявайки твоята способност да ги принудиш да напуснат.
— Да, Лъки — измърмори Бигман.
— Сега какво ли ще последва? — Лъки огледа подводницата. Евънс спеше, като се полюляваше отвреме-навреме и дишаше тежко. Лъки го наблюдава няколко секунди и после отвърна погледа си.
— Лъки? — обади се почти плахо Бигман.
— Какво има?
— Възнамеряваш ли да се свържеш с космическата станция?
Лъки гледа втренчено известно време дребничкия си спътник без да може да включи. После бръчките между очите му бавно се изгладиха и той прошепна:
— Велика Галактико, бях забравил! Бигман, аз бях забравил! Нито за миг не ми мина през ума.
Бигман посочи с пръст през рамото му към люка, в който В-жабата продължаваше глуповато да се взира.
— Искаш да кажеш, за нея ли? — попита той.
— Искам да кажа, за тях. Космос, може би навън са с хиляди!
Полузасрамен Бигман призна пред себе си естеството на своите собствени чувства. Той почти се радваше, че Лъки също бе попаднал в клопката на тези същества. Това премахна част от обвинението, което в противен случай можеше да бъде прикачено на него. Фактически, Лъки нямаше право…
Ужасен, Бигман спря да мисли. Той се настройваше в негодувание срещу Лъки. Това бяха те!
Той яростно изхвърли цялата тази мисъл от главата си и се съсредоточи на Лъки, чиито пръсти бяха вече върху предавателя и грижливо го настройваха за връзка с Космоса.