Космосът да ти е на помощ, Александър
- Автор: Мариновски Иван
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космосът да ти е на помощ, Александър». Краткое содержание книги:
Палбито внимателно ми подаде модула, аз го поех внимателно, изтървах го с всичката привидност на случайното, с вик на съжаление, хвърлих се да го уловя и се проснах ничком на пода, затискайки модула с дясното си рамо. Приготвих се да изохкам, както се охка, когато паднеш зле, но беше излишно — видях първата широка крачка на Марел към мен, втората, благодаря, Марел, възстанови квадрата, и леко дръпнах деветия кабел на модула, където ампулата се счупи безшумно, а какъв трясък изкънтя в рушащото ми се съзнание.
Всичко съвпадна с последните секунди, в които отвън бойната група насилваше люка и Рей ръмжеше:
— По дяволите тоя галактически безпорядък! Как са успели в цялата Галактика да организират толкова единодушно и безумно разнообразие в отварянето и затварянето на люковете!
Нахълтаха, овладяха космоскафа, Александър — навън, на чист въздух, двамата феланци също, занесете ги при старши инспектора Симонеску, оръжието и приборите от тях да се отстранят, разбийте този отсек, сигурно там е Орасио Айрес, и той беше там, сякаш смален от неизвестна болка, изместила напълно лицето и очите му, лекарят установи, че смъртта е настъпила преди два дни.
После ненадейно силни изстрели оттатък скалите (в планината изстрелите рикошират в ехото и то, агонизирайки, удесеторява силата им) изкараха всички инспектори от космоскафа и се разбра, че групата, съпровождаща двамата феланци, е нападната от онова свръхсъщество — нищото, — което го няма и същевременно го има, защото от своята ирационална чистота на отсъствие все пак е способно да убива и да отвлича със себе си каквото му трябва. Отвлякоха двамата анаболисти, както си бяха упоени, ведно с носилките. Шестима инспектори лежаха простреляни сред скалите, един от тях бе Ярлин, вече не в нашата група, а в една друга — завинаги зачислен в нея.
Тези събития бяха станали, докато се гърчех в пробуждането от упойката; върнах се в действителността с отвратително главоболие.
След час вече можех да се присъединя към останалите, претърсихме щателно феланския космоскаф, като книга го прелистихме, страница по страница и ред по ред, обаче визиодисковете на Орасио Айрес не намерихме.
— И все пак визиодисковете едва ли са били в джобовете на ония двамата. Може би като разглобим хвърчилото им до последната гайка, ще ги открием! — заключи Рей; бяхме с него в космоскафа на Шести специален отдел.
Наведен над апарата за свръзка, който звънеше, Норман Симонеску поклати със съмнение глава и тогава видяхме, че веждите на старши инспектора могат да му придават не само учуден вид, а и смръщен, дотам смръщен, че очите му не личаха под тях.
От апарата за свръзка претенциозно подправен глас, трептящ и хихикащ, подобен на истерична пеперуда, свряна в микрофона, се осведоми дали сме свършили с обиска на техния космоскаф, ако да, той ни поздравявал и щом сме си нямали друга работа, да сме започнели отново, той аплодирал усилията ни.
Търпението на човека се измерва с нетърпението му и не става дума за някакви си там нерви или несдържаност. Оправдахме постъпката на Норман Симонеску, когато той изключи апарата за свръзка по единствения съгласуван с нетърпението му начин — като го трясна о пода.
После (вече се доверяваше само на хората си) изпрати едното да провери дали кибернетиците са монтирали модула и получил потвърждение, заповяда феланският космоскаф незабавно да отлети в хангара на Шести специален отдел — струваше си да го претърсим основно там, на спокойствие.
— Защо не излита? — озадачи се Рей след няколко минути.
— Излетя… — обадих се, следейки на монитора бавното издигане на космоскафа. — Но защо в тази посока?
На двестаметрова височина от космоскафа изпаднаха три тънки тирета, запремятаха се надолу… долу намерихме труповете на тримата кибернетици.
— През всичкото време са стояли зад гърбовете им и са чакали да привършат монтажа — измърмори Рей, но само в моето ухо прошепна: — Какво ще кажеш, ако в момента стоят и зад нашите гърбове?