Обещай ми вечността
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещай ми вечността». Краткое содержание книги:
Рискувайки гнева на снаха си, Сара запита:
— Щастлива ли си тук, Лили? — Двете бяха слезли от конете и си почиваха под един гигантски дъб до полузамръзналия поток. — Бостън оправда ли очакванията ти?
— Матю ми беше казал много малко неща за Бостън и за Хоуксхейвън. Наистина не знаех какво да очаквам. Ние почти не се познавахме, когато се оженихме.
— Надявам се поведението на брат ми да не те е отблъснало от Америка.
— В Хоуксхейвън е красиво, също както и в Бостън. Много е провинциално, сравнено с Лондон, но открих, че вече не ми липсват блъсканицата и шумът на големия град. Много съм ти благодарна, Сара, че ме караш да се чувствам добре дошла тук.
— Знаеш, че скоро ще напусна къщата, Лили. С Джеф ще се оженим идната година. Адвокатската му практика не е много голяма, но и двамата не искаме да отлагаме сватбата. Твърде много се обичаме.
— Ти няма да отидеш далече оттук, Сара. Пак ще се виждаме често.
— Колкото искаш, скъпа. Моят дом винаги ще бъде отворен за тебе. Двете много се сближихме.
Останаха няколко минути в приятно мълчание, после Сара се прокашля и каза:
— Нямам намерение да любопитствам, Лили, но знам, че между тебе и брат ми нещата не са каквито трябва да бъдат. Има ли нещо, с което да мога да помогна? Знам, че Матю е ужасно зает напоследък, но може би не разбира, че никак не е хубаво да те пренебрегва.
Лили въздъхна дълбоко. Искаше да се довери на някого, но не знаеше дати може да се изповяда тъкмо на Сара. Несъзнателно въздъхна още веднъж.
Вземайки въздишката й за сигнал, че не иска да дискутира проблемите си, Сара бързо добави:
— Ако е твърде болезнено да говориш за това, разбирам. Мислех, че може би Клариса…
Сара изведнъж осъзна какво е казала и здраво стисна устни. Но Лили веднага се хвана за думите й.
— Клариса! — извика тя, разбирайки на кого принадлежи това име — на мургавата пищна брюнетка, която беше доплавала до Бостън на борда на „Горделивата“ заедно с тях и беше привлякла вниманието на Матю. Лили подозираше още от самото начало, че Матю не е чужд на тази жена и че са нещо повече от обикновени познати, но сега за първи път чу това име да се споменава съвсем открито. — Значи така се казва тя. Името й отива.
Сара остана смаяна.
— Ти знаеш за Клариса? Иска ми се да удуша Матю. Съжалявам, Лили, брат ми понякога е безсърдечен негодник.
— Не само знам за нея, но я видях. Веднъж в Англия и после на кораба… Сигурна съм, че е спала с него там, на кораба, защото той не идваше при мене през нощта.
— О, господи, Лили, не знаех. Мислех, че познавам Матю, но сега не съм толкова сигурна. Защо се е оженил за тебе, щом смята да се среща пак с Клариса? Можеше просто да не се жени. Толкова се надавах, че е намерил голямата си любов в твое лице.
Лили се засмя горчиво — странен звук от толкова младото й гърло.
— Аз съм богата, Сара. Матю имаше нужда от състоянието ми.
— Не трябваше да се жениш за него, Лили. Освен ако… не го обичаш! — просия Сара. — Не всичко е загубено, ако го обичаш. Как е възможно той да не отвръща на любовта ти?
— Мразя го — заяви Лили така разпалено, че Сара се смая. — Никога нямаше да се оженя за него, ако двамата с татко не бяха уговорили този брак. Татко искаше да се отърве от мене, за да успокои новата си съпруга, а Матю искаше да се ожени за богата наследница. За него любовта е глупаво чувство, което няма място в живота му.
Сара я изгледа неразбиращо.
— Не си ли малко строга. Лили? Много си млада, за да бъдеш толкова цинична.
— Цинично ли е да искаш любов, Сара? Ти имаш своята любов — Джеф, защо и аз да нямам? Ако не с Матю, с друг мъж, който ще ме обича заради самата мене.
Сара преглътна мълчаливо.
— Сигурна ли си, че Матю се е оженил за тебе заради парите ти? Може би грешиш. Начинът, по който те гледа понякога…
Лили прехапа устни, за да не извика на висок глас, че Матю с разгонен самец, който се люби заради удоволствието и не са му нужни никакви чувства. И да не каже, че е толкова добър в това, че я кара да се разтапя от наслада въпреки факта, че нито един от двамата не обича другия.
Сара безмълвно благодари на бога за Джеф, който би я обичал дори ако тя нямаше пукната пара. Трудно беше да мисли за Матю като за безсърдечното, безскрупулно създание, което Лили току-що й беше описала, и честно казано, Сара изобщо не беше убедена, че Матю се е оженил само по сметка. Тя усещаше дълбоко чувство, което като че ли нито брат й, нито Лили осъзнаваха.