Циганският любовник
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Циганският любовник». Краткое содержание книги:
— Не бих очаквала по-малко от един циганин — изпухтя тя. — Приятен ден, милорд.
Бързото излизане на Данте остави Есме зашеметена. Как можеше да се отнася към нея по този начин, когато тя му беше дала своята невинност?
Тъй като не намираше обяснение, тя се загледа във вратата, през която беше излязъл Данте. Беше си отишъл и не го очакваше да се върне. Снощи беше казал, че ще се оженят. Какво го беше накарало да промени решението си? Отговорът дойде в прилив на срам. Нейната неопитност го беше накарала да загуби интерес. Храната в устата й загуби вкуса си.
Есме си каза, че би трябвало да приветства отхвърлянето на Данте. Това искаше тя, нали? Защо да търси възхищението на циганина, когато дори не го харесваше?
Но въпросът, който най-много я безпокоеше, си оставаше без отговор. Защо не го беше спряла снощи? Отказваше да признае, че беше искала циганинът да се люби с нея, че се беше наслаждавала на всеки миг в прегръдките му.
Единственото обяснение, което би могла да приеме, беше, че този мъж я беше съблазнил и се беше възползвал от невинността й. Това обяснение беше единственият начин да спаси гордостта си. И никога повече да не го видеше, пак нямаше да бъде доволна.
Данте срещна Джеймисън пред стаята за закуската и го запита как са конят и каретата му.
Беше чул болезненото цвилене на животното и се страхуваше, че е станало най-лошото. Джеймисън го насочи към конюшнята зад къщата, където той намери Кондор доволно да дъвче сеното, но никъде не видя каретата си.
— Негова светлост прати каретата ви при ковача за поправка, милорд — отговори конярят на въпроса на Данте. — Но конят ви е добре.
Данте погледна намръщено ранената си дясна ръка и преглътна молбата за седло, за да се прибере на кон у дома си.
— Лорд Парктън нареди да ви закараме с неговата карета — каза конярят. — Ще повикам кочияша.
Данте прегледа коня си през краткото отсъствие на коняря. Кондор наистина изглеждаше в чудесно състояние. Тогава кочияшът пристигна и Данте се настани в каретата на лорд Парктън. Макар че пътят беше кратък, мислите му се върнаха към събитията от предната нощ.
Есме беше всичко, което си беше представял… и нещо повече. Той я беше съблазнил, знаейки, че е невинна, и единственото, за което съжаляваше, беше, че тя още го смяташе за по-долен от себе си.
Неговата титла не означаваше нищо за нея, тя виждаше у него само един циганин. Въпреки това щяха да се оженят.
Грейсън много се зарадва, когато видя Данте да влиза в къщата.
— Уплашихме се да не се е случило най-лошото, когато получихме известието за инцидента, милорд.
Погледът му падна върху синината на челото на Данте.
— Няма нищо, Грейсън, това не ме безпокои ни най-малко. И ръката ми ще се оправи, ще стане като нова след няколко дни.
— Радвам се да го чуя, милорд. Мога ли да направя нещо за вас?
— Да, всъщност можеш. Доведи Лутър Чемпиън. Ще го чакам в кабинета си.
Грейсън незабавно тръгна да търси секретаря. Когато Чемпиън пристигна от малката си канцелария, Данте му продиктува две бележки и го помоли да ги изпрати.
Той още беше в кабинета си след един час, когато дойдоха посетителите. Данте стана, за да поздрави лордовете Брукуърт и Карстеърс.
— Бяхте много бързи.
— В бележката ти пишеше, че са те ранили в инцидент и имаш нужда от помощта ни — отвърна Брукуърт, — затова дойдохме веднага.
— Добре съм, само няколко драскотини и синини.
— Хубаво е да те видя отново — поздрави го Карстеърс. — Отдавна не се бяхме виждали. Брукуърт ми каза за новата ти титла. Добре дошъл в обществото.
— Благодаря, Карстеърс. Хубаво е да знам, че не си забравил приятелството ни от Кеймбридж — отвърна Данте. — Ако не бяхте вие двамата с Брукуърт, нямаше да имам никакви приятели в университета.
— Как се издигна така внезапно? — запита Карстеърс. — Никога не си говорил за роднините си, доколкото си спомням.
— Не се опитвах да скривам циганския си произход — напомни му Данте. — Винаги съм знаел, че дядо ми е маркиз Алстън и ме е изоставил още когато съм се родил. Това беше нещо, което предпочитах да не споменавам.
— Явно маркизът не те е забравил, в края на краищата. Чух, че синът му починал без наследници, — отбеляза Брукуърт. — Всички приемахме, че виконт Лонсдейл ще бъде наследникът на Алстън. — И той се ухили. — Бас държа, че Лонсдейл е бил шокиран, когато е научил, че няма да наследи маркиза. — И се изсмя. — Това означава, че си отнел лейди Есме от Лонсдейл. Сигурно е бил бесен.