![Потапяне в слънцето [Sundiver - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Потапяне в слънцето [Sundiver - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Потапяне в слънцето [Sundiver - bg]». Краткое содержание книги:
— О?
— Да. Разбира се, заповедта почти няма юридическа тежест. Просто трябва да присъствате на съвещанията ни. Надявам се, че няма да пропуснете анализа на телеметричните данни.
Джейкъб оцени положението й. Като комендант на базата, тя щеше да носи отговорността за всяко решение, което се вземеше днес. Ала от онези, които имаха някакъв глас, Ларок беше враждебно настроен към проекта, Мартин се колебаеше, а Бубакуб представляваше загадка. Ако Земята поискаше информация за случилото се на Меркурий от различни източници, щеше да е в интерес на Десилва да има и неколцина приятели.
— Разбира се — изсъска Фейгин. — За нас ще е чест да помогнем на хората ти.
Тя се обърна към Кула и тихо го попита дали е добре. След кратка пауза извънземният повдигна глава от ръцете си и бавно кимна. Вече не тракаше със зъби, но очите му все още бяха мътни, със светли точици, които блещукаха на неравномерни интервали по краищата. Изглеждаше изтощен и измъчен.
Комендантът отиде да помогне за подготовката на телеметричния анализ. Малко по-късно пилът Бубакуб с надуто пъхтене влезе в залата. Яка стягаше лъскавата козина на късия му дебел врат. Когато заговори, устата му отсечено се раздвижи и механичният преводач повтори думите в човешкия слухов обхват.
— Научих новината. Всички задължително трябва да присъстват на тел-е-мет-ричния анализ, затова ще ви придружа дотам.
Бубакуб надзърна зад Джейкъб и видя Кула, който разсеяно седеше на сгъваемия стол.
— Кула! — каза той. Прингът вдигна глава, поколеба се, после направи жест, който Джейкъб не разбра. Изглеждаше умолителен.
Бубакуб се наежи и издаде поредица от прищраквания и високи писукания. Кула бързо скочи на крака. Пилът незабавно обърна гръб на присъстващите и властно закрачи към коридора…
Зад него Джейкъб и Фейгин тръгнаха с Кула. Някъде от „темето“ на канта се носеше странна музика.
12.
ГРАВИТАЦИЯ
Поради автоматизираното управление, телеметричната зала беше малка. Имаше само десетина пулта под голям екран. Поканените гости бяха настанени на подиум, ограден с парапет, откъдето наблюдаваха работата на операторите.
От време на време някой от персонала се навеждаше напред и се взираше в някаква подробност на екрана с напразната надежда да открие сигнали, че там долу все още има слънчев кораб.
Хелън Десилва стоеше пред двата пулта, които бяха най-близо до подиума. На един от дисплеите течеше записът на последните забележки на Джефри.
Появиха се думи, представляващи удари по клавиатура отпреди няколко часа на разстояние четирийсет милиона километра.
„ПЪТУВАНЕТО Е НОРМАЛНО… ПО ВРЕМЕ НА ТУРБУЛЕНТНОСТТА ТРЯБВАШЕ ДА НАМАЛЯ ВРЕМЕВИЯ ФАКТОР НА ДЕСЕТ… ТОКУ-ЩО ОБЯДВАХ… ВЕЧЕ СМЕ ПОД ТАУ ЕДНО… ЛИНИИТЕ НА ПОЛЕТО СЕ СЛИВАТ ПРЕД НАС… УРЕДИТЕ ПОКАЗВАТ, ЧЕ ТАМ ИМА СТАДО, ТОЧНО КАКТО КАЗА ХЕЛЪН… СТОТИНА… ПРИБЛИЖАВАМЕ СЕ…“
После по аудиосистемата внезапно се разнесе маймунският глас на Джефри:
— Само чакайте да им кажа, момчета! Първото солово потапяне в слънцето! Изяж се, Тарзан!
Един от операторите в залата се засмя, но почти незабавно млъкна. Смехът му прозвуча като ридание. Джейкъб се сепна.
— Искате да кажете, че Джефри е бил съвсем сам там долу, така ли?
— Мислех, че знаеш! — изненада се Десилва. — Потапянията са напълно автоматизирани. Само компютър може да настройва стазаполетата достатъчно бързо, за да не позволи турбулентността да превърне пътника в желе. Джеф… имаше два: един бордови компютър и дистанционен лазер, базиран тук, на Меркурий. Пък и какво може да прави човек, освен да внася малки корекции?
— Но защо изобщо сте рискували?
— Идеята беше на доктор Кеплър — малко наежено отвърна Десилва. — Искаше да види дали само човешките псимодели карат призраците да бягат или да правят заплашителни жестове.
— Кеплър изобщо не спомена за това.
Тя отметна от челото си кичур руса коса.
— Да, по време на първите няколко срещи с магнитоядните не забелязахме нито един от пастирите. После ги наблюдавахме от разстояние, за да определим отношенията им с другите същества. Когато накрая се приближихме, отначало пастирите бягаха. После поведението им коренно се промени. Един-двама се издигаха над кораба от равнината на контролния подиум и се спускаха надолу срещу нас!
Джейкъб поклати глава.
— Не съм сигурен, че разбирам…
Десилва погледна към най-близкия пулт, но на екрана нямаше промяна. Продължаваше да тече пратената от Джефри рутинна информация за условията около кораба.