Ден на гнева
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ден на гнева». Краткое содержание книги:
— Това ще бъде от помощ — съгласи се Ачити.
Станаха и се ръкуваха.
Когато джипът излезе от Блу Гап, оставяйки подире си облак прах, Мърсър се обърна към Форд:
— Следващата сряда е твърде късно, за да спрем конния поход.
— Нямам намерение да спирам похода.
— Ако смяташ, че ще пазаруваме от онзи магазин и ще ядем доритос13, овнешко и консервиран фасул на вечеря, значи си луд. А пък бензинът струва цяло състояние.
— Тук не е Ню Йорк или Вашингтон — поясни Форд. — Това са селските райони на Аризона, а тези хора са ваши съседи. Трябва да излезете на открито и да им покажете, че не сте група откачени учени, които се канят да унищожат света. Освен това търговията ще им бъде от полза.
Тя поклати глава.
— Кейт, какво стана с прогресивните ти възгледи? Със съчувствието ти към бедните и онеправданите?
— Не ми чети лекция.
— Извинявай, но имаш нужда. Станала си член на голяма лоша група, а дори не го съзнаваш — завърши той с кратък смях в опит да поддържа лековат тон, но твърде късно си даде сметка, че директно е засегнал чувствата й.
Тя впери поглед в него с побледнели устни, после се извърна към прозореца. Изкачиха се по Дъгуей мълчаливо и поеха по дългия черен път към седалището на проекта.
По средата на пътя до платото Форд намали скоростта и се взря през предното стъкло.
— Сега какво?
— Доста мишелови има.
— Е и?
Той спря колата и посочи:
— Виж, пресни следи от гуми се отклоняват на запад — точно към тези лешояди.
Тя не погледна.
— Ще проверя.
— Страхотно. Явно ще трябва да стоя до среднощ, за да правя изчисленията.
Той паркира под тънката сянка на една хвойна и тръгна по следите, а твърдата пръст хрущеше под краката му. Все още беше адски горещо, защото земята излъчваше погълнатата през деня топлина. В далечината се стрелна койот, понесъл нещо в муцуната си.
След десет минути Форд стигна на ръба на дълбоко и тясно дере и погледна надолу. На дъното имаше преобърната кола. Мишеловите чакаха, кацнали на една изсъхнала пиния. Още един койот подаде глава от счупеното предно стъкло, дърпайки и разкъсвайки нещо. Когато забеляза Форд, пусна плячката си и избяга с изплезен окървавен език.
Форд се спусна по скалите от пясъчник към колата, закрил уста с ризата си, за да притъпи вонята на смъртта, примесена със силен мирис на петрол. Мишеловите излетяха безредно, пляскайки с криле. Приклекна и надникна в смачканото купе.
Едно тяло беше приклещено странично на седалката. Очите и устните ги нямаше. Едната му ръка, протегната навън през счупения прозорец, беше оглозгана до кокал и дланта я нямаше. Успя да разпознае тялото въпреки раните.
Волконски.
Форд стоеше съвсем неподвижен, а очите му попиваха всяка подробност. Отдръпна се, като внимаваше да не докосва нищо, обърна се и се покатери обратно по склона на дерето. Когато стана възможно, бавно и дълбоко пое няколко глътки чист въздух, след това хукна към пътя. В далечината на фона на склона видя силуетите на два койота, които разкъсваха и глозгаха парче месо.
Стигна до колата и се наведе през отворения прозорец. По лицето на Кейт бе изписано възмущение.
— Волконски е… — каза той. — Съжалявам, Кейт. Мъртъв е.
Тя примигна ужасена.
— Боже… сигурен ли си?
Той кимна.
Устните й потръпнаха. Сетне попита дрезгаво:
— Нещастен случай?
— Не.
Форд преодоля гаденето си, извади клетъчния си телефон от задния си джоб и набра номера на полицията.
15.
Локууд влезе в овалния кабинет, а дебелият килим заглуши стъпките му. Както винаги когато се намираше толкова близо до централната точка на световната власт, усети как го изпълва трепет.
Президентът на Съединените щати излезе иззад бюрото си с протегната ръка и го посрещна като истински политик.
— Стантън! Радвам се да те видя! Как са Бетси и децата?
— Прекрасно, благодаря, господин Президент.
Без да пуска ръката му, президентът хвана ръката на Локууд и го поведе към най-близкия до бюрото стол. Локууд седна и постави на коленете си една папка. През източния прозорец виждаше розовата градина, озарена от мекия здрач на късното лято. Влезе началникът на кабинета на президента, Роджър Мортън, седна на другия стол, а секретарката на президента, Джийн, се настани на третия, готова да води бележки по старомодния начин, в стенографски бележник.
Влезе едър мъж с тъмен костюм и се настани на най-близкия стол без покана. Беше Гордън Галдън, председател на кампанията по преизбирането на президента. Локууд не можеше да го понася. Напоследък беше навсякъде, на всяка среща, беше вездесъщ. Нищо не се решаваше, нищо не се случваше без неговата благословия.
13
Пикантен царевичен чипс. — Бел.ред.