Главата на кралицата
- Автор: Марстън Едуард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Главата на кралицата». Краткое содержание книги:
— Говорехте нещо за яка, сър!
Цареше напрегнато мълчание. Момчетата бяха смаяни. Крийч и другарите му не можеха да повярват на очите си…
Барнаби Гил бе бесен от ярост. Вместо да унизи Семюъл Ръф, неговата собствена гордост бе ранена смъртоносно. Това нито можеше да се забрави, нито да се прости!
Ричард Хънидю бе този, който проговори пръв:
— Искам да си ми платиш облога, Стийвън!
На ярките утринни лъчи кардиналът представляваше жалка гледка. Отвсякъде стърчаха трески, боята бе олющена и напукана. От едната страна на табелата шапката на кардинала едва ли ставаше вече за нещо… По Банксайд не подухваше никакъв ветрец и тя висеше отпусната и безполезна на своя прът.
Никълъс погледна нагоре, за да огледа щетите, причинени от Червенобрадия. До самата табела имаше прозорец — навярно там е била стаята на Алис. Много скоро предположението му бе потвърдено.
— Тя е горе, сър.
— Мога ли да говоря с нея?
Сега, на дневна светлина, стопанинът на страноприемницата приличаше още повече на дръглив уличен котак. Присвитите му очи не се откъсваха от кесията на госта. Никълъс напипа няколко монети и му ги подхвърли.
— Последвайте ме, сър.
— Момичето пооправи ли се? — запита Никълъс, докато вървеше след собственика нагоре по стъпалата.
— Алис? О, не, сър. Още не е.
— Къде беше ранена?
— Нищо страшно. Едната й ръка трябва да стои превързана още седмица-две, ама лошо куца…
Стигнаха до първата площадка и свиха по тъмния коридор.
Никълъс се озърташе, обхванат от лоши предчувствия.
— Дали това момиче ще може да се възстанови тук?!
— Да се възстанови? — Котаракът се озъби в мрачна усмивка. — Алис се върна, за да работи, сър. Какво ти възстановяване! И нощеска имаше пак толкова клиенти, както обикновено.
На пътя им се изпречи проснатото тяло на хъркащ старец. Ханджията го срита да го разбуди, след като го прекрачи и отиде към една от вратите.
— Алис! — почука той силно.
От стаята не се чу никакъв звук, та той приклекна да погледне през ключалката. След това заблъска с юмрук по вратата.
— Сама ли си вътре, Алис?
Той сви рамене, след това натисна силно дръжката. Никълъс бе въведен в малко, мръсно стайче, цялото в паяжини. Тапетите висяха по стените, миришеше толкова лошо, че му се пригади. На пода имаше дюшек, а под скъсаната завивка се очертаваше някаква глава. Стопанинът побутна тялото леко с обувката си.
— Събуди се, момиче! Имаш посетител.
— Май не е време за посещение — каза бързо Никълъс. — Вижда се, че трябва да си отспи.
— О, ще я разбудя аз, сър, нямайте грижа!
След като я побутна силно за рамото, собственикът дръпна завивката и я отметна настрани. Гледката накара Никълъс да изтръпне. Върху дюшека лежеше в неестествена поза трупът на млада жена, съвсем гола. Едната й ръка беше с дебела превръзка, а глезенът бе увит в някакви намазнени парцали. Невиждащит очи се взираха в тавана… Устата… устата зееше широко, като че ли ей сега ще изкрещи, молейки пощада.
Алис вече не бе в състояние да разкаже много нещо на Брейсуел. Бяха прерязали гърлото й, цялото тяло бе в кръв. Във въздуха вече тегнеше миризмата на смъртта.
7
В борбата с домашната тирания Лорънс напредваше мъчително бавно и безкрайно трудно. Като стоокия Аргус от митологията Марджъри продължаваше да го следи и дебне всеки миг, но той се бе въоръжил със стоическо спокойствие. Дори ужасът на брачното легло не можеше да го сломи. Желязното му търпение най-сетне даде плод. Сега вече Марджъри благоволяваше да изслуша протестите му, макар и да не му вярваше. Не допускаше никакъв жест на грижовност или любвеобилност. Но поне вече не говореше за раздяла.
Подозренията й не бяха изчезнали, но благодарение на неговите усилия попритъпиха своята острота. Файърторн се усмихваше, ласкаеше, обещаваше, преструваше се, докато най-сетне успя да се докопа до крайчеца на нейното благоразположение. Сега вече, с придобития през годините опит, той умело подбра следващата си стъпка.
— Лорънс?
— Отвори, скъпа!
— Подарък, сър? Защо сте ми го купили?!
— И още питаш, ангел мой! За да ти покажа, че те обичам.
Марджъри Файърторн едва сдържаше момичешкото си любопитство. С треперещи от вълнение ръце тя отвори малката кутийка и изпищя от изненада. Мъжът й бе донесъл медалион със златна верижка.
— За мене ли е?
— Исках да го запазя за рождения ти ден, гълъбче — замърка изкусно той, — но реших, че сега е най-подходящият момент. Исках само да ти покажа колко дълбоки са чувствата ми към тебе, въпреки че си толкова жестока…