Сега или никога
- Автор: Адлър Елизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сега или никога». Краткое содержание книги:
Той вдигна телефона и набра домашния й номер.
— Ало? — откликна тя със сънен глас. Той погледна виновно часовника. Беше единайсет и трийсет.
— Госпожа Малоун? — каза той.
Чу въздишката й.
— Наричай ме Малъри.
— Малъри — произнесе с удоволствие името й.
— Да, Хари?
— Не усетих, че е станало толкова късно. Съжалявам — изрече той с усмивка. Въобще не съжаляваше.
— Не е късно. Просто аз си легнах рано. — Тя се надигна и се облегна на възглавниците.
— Чух съобщението ти.
— Наистина ли?
Стори му се, че е развълнувана.
— Не беше много дълго.
— Смятах, че казва всичко необходимо.
Тя се усмихна. Въпреки всичко, той я караше да се чувства добре.
— Съвсем накратко.
— Да, наистина е моето съобщение.
Той усети усмивката в гласа й.
— Как се чувства една жена загадка?
— Ами, загадъчно, предполагам. — Тя се разсмя. — Цветята бяха красиви. Откъде знаеше, че люляците са любимите ми цветя?
— Не знаех, но се радвам, че е така. Просто смятах, че ти подхождат. Свежи и уханни, като пролет.
— Ставаш поетичен, детективе.
— Хари… не помниш ли? Не мислиш ли, че можеш да предизвикаш поезията у един мъж?
— Или музиката. Харесах Едгар.
— Безкрайно романтичен е.
— Подозирам, че и ти също, Хари Джордан.
Той се усмихна, като си я представи в леглото.
— Какво ще кажеш да ми дадеш възможност да ти покажа колко романтичен мога да бъда? Мога да се измъкна от работа утре вечер.
Тя се поколеба. Той почти чуваше мислите й.
— Ще ми бъде приятно, Хари. Но този път вечерята е от мен. В осем, у дома?
— Добре, в осем, Малъри — добави той. — Благодаря за поканата.
— Мисля, че ще те чакам с нетърпение — промълви тя предпазливо.
— Аз също.
— Е, тогава да си пожелаем лека нощ.
— И аз така мисля. В края на краищата, аз съм в Бостън, а ти си в Ню Йорк.
— Е, не можем да направим нищо по този въпрос, нали, детективе — приключи тя със смях. — До утре, Хари.
И затвори.
Хари все още се усмихваше, когато остави слушалката. Забрави, че би трябвало да се опитва да открие какво знае тя за мъжа от портрета, описан от рибарите. Чувстваше се като младеж, който извежда кралицата на бала.
Свирна на кучето, сложи му нашийника и тръгнаха на дълга разходка. Хари се замисли с какво ли е облечена Малъри Малоун в леглото.
Мал се отпусна на възглавниците, като си мислеше, че наистина не би трябвало да се поддава на чара на Хари Джордан. Той беше непозволено удоволствие за нея. Можеше да разруши внимателно изградения й живот. Но не успя да му устои. А и това нямаше да се повтори. Ще трябва да бъде нащрек и толкова.
Завъртя се по корем и зарови лице във възглавницата. Само след няколко минути вече беше заспала.
Глава 16
Хари се чувстваше най-доволен в удобните си изтъркани джинси, но заради нея сложи единствените си официални сако и панталони, облече бяла ленена риза и си сложи ярка копринена вратовръзка, купена от някоя разпродажба. Докато я връзваше пред огледалото, той си помисли с усмивка, че вече за втори път се издокарва заради госпожа Малоун. Надяваше се, че тя ще оцени тази негова жертва.
Беше запазил стая в „Парк хотел“ на „Мадисън авеню“ и смяташе да хване ранния сутрешен полет за Бостън. Чувстваше се като хлапе, избягало от час. Сякаш за да си напомни, че е тук не само за удоволствие, той взе плика, който съдържаше портрета на убиеца, сгъна го и го сложи в джоба си.
Пиколото се обади отдолу, за да каже, че цветята му го чакат.
Хари хвърли последен поглед в огледалото, оправи вратовръзката си, прокара пръсти през прекалено добре сресаната си коса и излезе.
Цветарят беше свършил работата си страхотно. Беше подредил виолетки в една голяма плетена кошница. Хари я стисна здраво и влезе в таксито.
— На погребение ли отиваш, приятел? — попита мрачно шофьорът.
— Мисля, че не — каза той, — но цветята със сигурност миришат по-добре от таксито.
Когато пристигна в сградата, той даде името си на портиера.
— Последния етаж, господине — упъти го портиерът — Госпожа Малоун ви очаква.
Докато асансьорът се движеше нагоре, Хари погледна часовника си. Идваше точно навреме. Той се усмихна, замислен как ли ще изглежда тя, какво ли ще каже, как ли ще се чувства сам е нея.
Понесъл грамадната кошница с виолетки, пристъпи от асансьора към мраморното фоайе.