Ягуарът на Мато Гросо
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Е. Кирчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ягуарът на Мато Гросо». Краткое содержание книги:
— Там бе и златото, което получих от продажбата на къщата! — извика Мануел. — Беше цялото ми богатство!
— Тогава не ни остава нищо друго, освен да настигнем индианците! На всяка цена!
— По какъв начин смяташ да го направим?
— Със сал.
— А как ще го построим?
— Снощи успях да взема от лодката брадвата. Тя ми бе необходима, за да нацепя дърва за огъня, на който трябваше да се приготви вечерята.
— Тогава бързо на работа! — извика Мануел.
Крокодилите
Докато Франциско сечеше дебелите стволове, Мануел и Педро чупеха с ръце по-тънките клони, а Мануелита търсеше лико, което трябваше да замени дебелите въжета. За не повече от два часа бе построен голям сал, който веднага бе спуснат във водата. Двамата войници, Мануел и сестра му се качиха на него, снабдени с дълги колове, които щяха да заместят веслата. Без да губят нито минута, четиримата пътници се понесоха по течението на Бермехо.
Мануел наблюдаваше брега с надеждата, че негодниците може да са завързали лодката за брега на някой от ръкавите на реката. Когато стигнаха до един завой, Франциско се обърна към Мануел:
— Ефрейторе, не чуваш ли някакво странно мучене?
Всички се ослушаха.
— Какво може да е това? — попита Педро.
— Във всеки случай музиката не е много приятна — отговори Мануел. — Това са крокодили, които по всяка вероятност ни очакват зад завоя на реката… Трябва да бъдем нащрек!
— Дали скоро ще ни нападнат? — попита Франциско.
— Няма съмнение! — отвърна Мануел. — Когато са много, те нападат лодките с дяволски устрем. Не е шега да имаш работа с тези ужасни влечуги, които буквално гъмжат в някои зони на Бермехо.
— Но независимо от всичко ние ще трябва да продължим пътя си — обясни Франциско.
— Е, разбира се, че няма да издам заповед да се върнем обратно! — усмихна се Мануел. — Държа много да преследваме разбойниците, които освен всичко откраднаха и златото ми. Напред! Аз вярвам в нашите сили!
И те започнаха отново да гребат усърдно. Мученията ставаха все по-застрашителни, но вече ясно се чуваха и човешки гласове.
— Нападнали са някого! Няма съмнение! — извика Мануелита.
Салът стигна до завоя, задмина го и тогава пред очите им се откри неочаквана гледка.
На стотина метра шестдесет или седемдесет крокодила обсаждаха една лодка с осем души, които отчаяно се защитаваха. Огромните влечуги заобикаляха лодката с разтворени челюсти. Някои от тях се опитваха да се покатерят, но от лодката ги отблъскваха с весла, ножове и саби. Виждаше се как някое влечуго с разцепен череп падаше безжизнено във водата, но веднага го заместваше друго.
— Но това са нашите неприятели! — извика Мануел.
— Да, наистина… ето и двамата лодкари, които откраднаха лодката ни — посочи Франциско. — Познавам ги много добре, за да ги сбъркам с някои други.
— Скоро няма да можеш да ги познаеш вече! — отвърна Мануел. — Ето, виж как четири крокодила ги нападат.
И действително двамата индианци, които стояха на задната част, бяха захапани за краката от кайманите. Индианците нададоха ужасяващи викове, мъчейки се напразно да се освободят от хищниците. Крокодилите не им дадоха тази възможност, други, които вече бяха в лодката, взеха участие в страшния пир, захапвайки главите на двамата индианци, които вече престанаха да надават нечовешките си викове.
Останалите шестима продължаваха да се бранят. Няколко крокодила се носеха по водата, преобърнати на гръб, влачени от течението, но другите продължаваха обсадата.
Борбата стана повече от жестока.
Нашите приятели от сала наблюдаваха известно време тази ужасна гледка, но това не продължи дълго. Бързо насочиха карабините си към влечугите, и стреляха. Стадото бе толкова гъсто, че малко изстрели отиваха нахалост. Седем или осем крокодила бяха веднага отстранени от полесражението.
Но и салът се понесе без посока, отдалечавайки се от лодката, а Мануел искаше непременно да се доближи.
— Педро, Франциско, вземете коловете! — викна им той. — Аз и сестра ми ще продължим да стреляме!
Двамата войници веднага се подчиниха. Салът се понесе по течението на реката сред трупове на каймани и почервеняла от кръв вода.
Лодката запазваше положението си, макар някои от индианците да не гребяха. Оказа се, че бе заседнала. А това позволи на сала да я настигне бързо. Когато крокодилите го забелязаха, отново нададоха своите страшни мучения: десетина от тях заобиколиха сала, опитвайки се да се качат върху него, но веднага бяха прогонени от удари с коловете и дъжд от куршуми.
На лодката бяха останали само четирима индианци.
— Смелост, приятели! — извика Мануел, който видя, че повечето от крокодилите, привлечени от сала, бяха изоставили лодката.