Последната битка на Сандокан
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Даскалова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната битка на Сандокан». Краткое содержание книги:
— Чуй ме, Яниш — продължи той с още по-развълнуван глас.
— В момента, когато стъпих в кануто, оставяйки онази девойка беззащитна, помислих, че ще ми се пръсне сърцето. По-скоро имах желание да изоставя нашия остров, да потопя кануто и Джиро-Батол, да издигна в морето огнена преграда, за да не мога да я премина никога. В оня момент бих разрушил безжалостно моя чудесен Момпрацем, бих потопил всичките си кораби, бих разгонил хората си и бих приел да не съм Малайския тигър…
— Ах, Сандокан — възкликна Яниш с укоряващ тон.
— Не ме осъждай, Яниш! Ако знаеш какво изпитвам тук, в това сърце, което смятах от камък, неподатливо на никаква страст! Чуй ме, обичам тази жена до такава степен, че ако тЯ се появи пред мен и поиска да се откажа от моята националност, за да стана англичанин… аз, Малайския тигър, който съм се заклел да мразя вечно тази раса… ще го сторя без колебание!… Във вените ми тече нестихващ огън, гори плътта ми, непрекъснато бълнувам! Струва ми се, че ще полудея… И съм в това състояние от деня, в който видях онова създание, Яниш. Пред очите ми е непрекъснато онова небесно видение — накъдето и да обърна поглед, виждам винаги, винаги пленителния образ на онова момиче.
Пиратът стана отривисто, лицето му бе променено, зъбите
— стиснати до болка. Обиколи няколко пъти стаята, сякаш се мъчеше да отпъди видението, което го преследваше, и да сподави тревогите си, после спря пред португалеца и го загледа въпросително, но той остана мълчалив.
— Няма да ми повярваш — поде отново Сандокан, — но водих жестока борба със себе си, преди да се поддам на страстта. А та нито желязната воля на Малайския тигър, нито омразата ми към всичко английско можаха да обуздаят поривите на сърцето. Колко пъти се опитвах да разкъсам тази верига! Колко пъти, когато ме налегнеше мисълта, че, за да се оженя за тази жена, ще трябва да се простя някой ден с моето море, с отмъщенията, с моя остров и моите тигри, да загубя името, с което толкова се гордеех, се мъчих да избягам, да поставя непреодолима преграда между мен и онези очарователни очи. И въпреки това трябваше да отстъпя, Яниш! Ето, казвах си, тук е Момпрацем с нашите пирати, с блясъка на стоте оръдия и победоносните платноходи. а там — онова прелестно същество с руси коси и лазурни очи. Дълго се колебах, накрая избрах момичето, от което не е в състояние да ме отдели никаква човешка сила. Ах, Тигъра вече няма да съществува!
— Забрави я! — отсече Яниш, като тръсна глава.
— Да я забравя?… Не е възможно, Яниш, не е възможно!… Чувствувам, че никога няма да мога да разкъсам веригите, с които тя окова сърцето ми. Нищо не би могло да ме накара да я забравя
— нито битките, нито силните вълнения в нашия бурен живот, нито обичта на моите хора, нито страшните кланета и жестоките отмъщения. Нейният образ ще ме преследва и ще сломи някогашната енергия и храброст на Тигъра. Не, не, няма да я забравя никога, тя ще бъде моя жена, дори ако трябва да заплатя това с името си, с цялото си могъщество и с моя остров, с всичко, всичко!…
Спря за втори път и погледна Яниш, който отново се бе затворил в своето мълчание.
— Е, брате? — запита.
— Говори.
— Разбра ли ме?
— Да.
— Какво ме съветваш? Какво ще ми отговориш, след като ти разкрих всичко? ти, забрави тази жена!
— Аз?…
— Помисли ли за последствията от тази безумна любов? Какво ще кажат твоите хора, като разберат, че Тигъра е влюбен? И после, какво ще правиш с това момиче? Ще се съгласи ли да стане твоя жена? Забрави я, Сандокан, остави я завинаги, стани отново Малайския тигър с каменно сърце.
Сандокан стана изведнъж и се отправи към вратата, която отвори яростно.
— Къде отиваш? — запита Яниш, като скочи на крака.
— Връщам се в Лабуан! Утре ще кажеш на моите хора, че съм напуснал завинаги острова си и че ти си техният нов главатар. Не ще чуят да се говори вече за мен, защото няма да се върна из тези морета
— Сандокан! — извика Яниш и го стисна за ръцете. — Луд ли си да се върнеш сам в Лабуан, докато тук имаш кораби, оръдия и верни хора, готови да пожертвуват живота си заради теб и дамата на сърцето ти? Аз исках само да те изпитам, да разбера дали е възможно да се изтръгне от сърцето ти страстната любов към тази жена, която принадлежи към една раса, която си се заклел да мразиш вечно…
— Но тази жена не е англичанка, Яниш. Тя ми разказа за едно море, по-лазурно и по-красиво от нашето, което мие бреговете на нейната далечна родина — земя, покрита с цветя, над която господствува димящ вулкан, земен рай, където се говори един мелодичен език, който няма нищо общо с английския.
— Няма значение, англичанка или не, щом я обичаш така горещо, всички ние ще ти помогнем да я направиш своя съпруга, само и само да бъдеш отново щастлив. Дори и да се ожениш за златокосото момиче, пак можеш да бъдеш Малайския тигър.