Изчезналата миниатюра (Или още: Приключенията на един чувствителен месар)
- Автор: Кестнер Эрих
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изчезналата миниатюра (Или още: Приключенията на един чувствителен месар)». Краткое содержание книги:
— Какво значи „теория“?
С тоя въпрос Кюлц се обърна към госпожица Трюбнер.
Тя отговори:
— Когато онова, което трябва да се стори, е много трудно, прави се план, който временно отстранява мъчнотиите.
— А, значи, това е теория?
— Да.
— Аха — измърмори Кюлц. — Това нещо ми е отдавна известно. Само че не знаех как се казва. Моята жена е много силна в теорията. Аз пък наричам тия неща по-скромно — „усуквания“… Деца, колко се радвам, че Щруве не си е вкъщи! Отвлечен от бандитите, пък арестуван и от полицията, това вече е малко множко за един и същ човек.
Нищо не бе в състояние да смути спокойствието на комисаря.
— Да се греши е човешко — каза той. — Но не ми се вярва да греша.
— Вие сте несправедлив към младия човек! — извика Кюлц. — Аз наистина съм доста необразован, не зная дори какво е това теория. Но щом като смятам някого за почтен, той значи е такъв!
— Драги господин Кюлц — отвърна учтиво, но назидателно комисарят, — ще трябва да поосвежа малко паметта ви. От протокола ми е известно за един господин, който дълги часове е седял в едно купе заедно с цяла банда престъпници и е смятал за честен човек всеки един от тези нехранимайковци.
Старият месар се закашля. Когато най-сетне беше пак в състояние да говори, той каза:
— Колкото и да ми е тъжно това, вие имате право. И все пак, бих се заклел, че грешите. Та нали в края на краищата тъкмо господин Щруве ми обърна вниманието върху това, че тия хора са негодници!
Комисарят махна с ръка:
— Сторил го е, само за да го помислите вие с госпожица Трюбнер за почтен човек! Освен това искал е да остане близо до нея, за да изпревари бандитите при кражбата. Е, и в края на краищата му се е удало.
Оскар Кюлц поклати сърдито глава.
— Мамите се, при все че всичко, което казвате, може и да излезе вярно.
Комисарят забеляза търпеливо:
— Нека изчакаме. А сега бих искал да задам няколко въпроса на уважаемата госпожица. Преди всичко — къде се запознахте с господин Щруве?
— В Копенхаген.
— При общи познати ли?
— Не, господин комисар.
— Ами?
Тя отговори колебливо.
— На улицата.
— Бихте ли могла да ни опишете по-точно как стана това?
— Малко преди заминаването — заразказва тя, — исках да си купя чифт обувки, които бях видяла предния ден на една витрина, някъде между Нюторв и общинския площад. Тръгнах по улицата и затърсих витрината. Внезапно някой извика малкото ми име. Извърнах се. Беше господин Щруве.
— Откъде знаеше той малкото ви име? — запита комисарят. — Нали изобщо не се познавахте?
— Господин Щруве каза, че толкова съм приличала на братовчедката му от Лайпциг, та ме взел за нея.
Комисарят се усмихна иронично.
— Уважаема госпожице, което е премного, премного е. Не зная, дали вие сте повярвала на лъжата на господин Щруве. Във всеки случай аз не й вярвам. Абсолютно изключено! Възможно е да приличате на братовчедката му. Допустимо е да имате същото име като младата дама в Лайпциг. Но едновременно да приличате на нея и да се казвате също като нея, извинявайте, ама това е вече множко! — Комисарят погледна насмешливо господин Кюлц. — Как ви изглежда тая работа?
Татко Кюлц сви рамене.
— Звучи доста странно. Трябва да го призная.
Комисарят се обърна пак към Ирене Трюбнер.
— Какво стана след това?
— Най-сетне намерих магазина. Влязох и пробвах обувките. Изведнъж господин Щруве се появи отново там. Дори взе пакета с обувките, когато си тръгвах от магазина. На улицата го поканих да си върви по пътя.
— А после?
— После той си тръгна по пътя — отвърна тя.
— Кога се срещнахте пак?
— На следния ден по обед. В бързия влак. Той дойде в моето купе, седна срещу мен и ме запита не искам ли да се сдобрим.
Комисарят допи чашата си и бавно я остави на чинийката.
— Всичко е ясно като бял ден — каза той. — Само едно нещо не може да ми побере главата: как въпреки цялата тая предистория, все още можете да се съмнявате, че този господин Щруве е в най-тясна връзка с кражбата на миниатюрата. Ами че това е очевидно!
Оскар Кюлц се обади:
— Е, все пак случвало се е някога и нещата, които изглеждат ясни като бял ден, да заблудят човека.
— Разбира се — призна чиновникът. — Случвало се е някога. Но само някога! И то е било много отдавна. Тъй или иначе, аз предпочитам да извърша по недоглеждане някоя малка несправедливост, отколкото съзнателно да търпя една голяма.
— Тая работа не е лъжица за мойта уста — установи татко Кюлц. — Само допреди седмица смятах, че да правиш суджуци е най-ужасният занаят на тоя свят. Но сега ми се струва, че да ловиш престъпници е още по-ужасно нещо.