Ваш предан Гридлей П. Лей“
Мейсън проучваше писмото в продължение на почти една минута, след това го сгъна бързо, пъхна го в джоба си и каза:
— Позволете ми да го задържа. Ще телефонирам на мистър Лей. Кажете ми къде мога да ви открия, ако се споразумея с него. С удоволствие ще присъствам, когато правите експеримента.
Адамс беше изненадан.
— Така е правилно — каза Мейсън, — само ме оставете да го направя. И искате ли да ми направите една услуга?
— Каква?
— Не споменавайте пред никого за това писмо. Не споменавайте също за давещата се патица, освен ако този въпрос ви постави някои, който има право да чуе отговора.
— За съжаление аз не разбирам всичко, мистър Мейсън.
— Да кажем, че вие трябва да се държите така заради Лоиз!
— Тогава ще го направя.
— Дръжте се така, както ви казах.
Влакът сиря.
— Лос Анжелос! Лос Анжелос! — извика кондукторът. — Всички да слизат!
Мейсън стана.
— Какво количество от този детергент е необходимо, за да потъне една патица?
— Ако имате истински, съвсем малко. Няколко хилядни процента от водата.
— И веществото плава върху водата?
— Точно казано, не плава, но в края на краищата е същото. Отблъскващите водата молекули се стремят да се отдалечат от нея и се събират в голямо количество на повърхността, и то по всички повърхности, които са навлажнени.
— Разбирам — каза Мейсън. — И тези молекули разтварят маслото…
— Не, не разтварят маслото, а му пречат да отблъсква водата. След като детергентът се премахне от водата и перата, патицата може да плува отново съвсем спокойно.
— Аха, така — каза Мейсън, когато пътниците вече се бяха насочили към изходите. — Интересува ме точно тази патица. Казахте, че сте я оставил в колата.
— Да.
— Къде?
— На предната седалка.
— Не би ли могла да премине над облегалката и да се скрие някъде отзад?
— Не, беше още много малка, за да може да лети. Би могла да падне отпред на пода, но аз погледнах там.
— И така, не говорете нито дума за този детергент или за експеримента. Ако някой ви понита, кажете му, че сте взел патицата със себе си, като домашно животно. И засега не споменавайте нищо за това писмо от Лос Анжелос.
— Добре, така ще направя, щом като желаете, мистър Мейсън. Но вижте, иска ми се да взема тези сто долара. За мен в момента това е огромна сума. След като трябва да печеля пари за колежа и искам да се женя — можете да разберете, нали?
— Не виждам причина да не уредим това — каза Мейсън и извади портфейла си.
— Не, не, имах предвид само, че не трябва да изпускам този човек. Непременно се свържете с него.
Мейсън отброи пет банкноти но двадесет долара.
— Не се притеснявайте — каза той. — Аз ще опиша експеримента на този човек и ще прибера стоте долара.
Адамс се поколеба.
Мейсън пъхна банкнотите в ръката му.
— Не бъдете глупав. Правя го, за да не се налага отново да ви застигам с влака. Къде може да се купи този детергент, за да кажа на човека?
— На много места, но със сигурност в Сентръл Сайънтифик Къмнани в Чикаго, най-голямата фабрика за лабораторни уреди. Или в Националната химическа компания в Ню Орлиънс. И разбира се също така от Американската цианамидиа корпорация в Ню Йорк. Като знае какво вещество му е необходимо, ще го намери без трудности.
