Ленивият любовник
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александра Любенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ленивият любовник». Краткое содержание книги:
Мейсън се обърна към сержанта:
— Бихте ли използвал сирената и да ни придружите до полицейския участък? Мисля, че капитан Трег от отдела за разследване на убийства иска да разпита този човек.
— Това е чест за мен, Мейсън, ще ви бъда задължен. Хайде, да тръгваме! Може ли момичето да кара след мен?
— Натиснете докрай сирената — успокои го Мейсън — и не се обръщайте назад. Тя ще кара плътно зад вас.
— Да вървим! — каза полицаят.
Гърти затръшна вратата. Флийтуд се отпусна назад мълчалив и намръщен между Мейсън и Гърти.
Полицаят включи едновременно сирената и червения фар. Дела Стрийт потегли на втора скорост и след втората пресечка рязко ускори.
Те стремително се носеха сред парализираното улично движение и след няколко минути полицаят закова мотора пред полицейския участък.
Той се върна към колата и каза на Флийтуд:
— Хайде, приятелю, елате с мен!
Флийтуд отвори вратата и се провря край Мейсън.
— Оттук — каза полицаят на Флийтуд.
Флийтуд изгледа злобно Мейсън, обърна се и последва полицая.
ГЛАВА XIII
Мейсън изчака, докато се скрият от погледа им, и ги последва вътре в сградата, откри телефонна кабина, набра номера на Пол Дрейк и каза на нощната му секретарка:
— На телефона е Пери Мейсън. Трябва незабавно да се свържа с Пол. Къде е той?
— В дома си, отиде да поспи — отвърна тя.
— Добре, ще му се обадя там.
Мейсън затвори, набра номера на апартамента на Дрейк и след няколко секунди чу гласа му, натежал от сън.
— Разсъни се, Пол — подкани го Мейсън. — Хубава каша забъркахме!
— Господи! — простена Дрейк. — Трябваше да го предвидя. Ти проспа целия ден в апартамента на Гърти, а сега…
— Глупости, проспал! — прекъсна го Мейсън. — Играх на карти, опитвах се да не заспя на стола, дремех. Не мога да си представя по-незадоволителна дневна дрямка!
— Добре де, добре — каза Дрейк. — Каква беля стана?
— Заловихме Флийтуд. И го откарах в полицейския участък. Не знаеше кой съм. После внезапно му го изтърсих пред няколко свидетели. Той се хвана в капана. Започна да ме обвинява, че съм адвокат на мисис Олрид, и тутакси осъзна, че по такъв начин сам унищожава алибито си с престорената амнезия. Удари се по челото и заяви, че изневиделица главата му се е прояснила.
— Добре го е изиграл! — възхити се Дрейк.
— Следващите шейсет минути са решаващи — каза Мейсън. — Имаш ли някого тук, в полицията, когото…
— Нищо по-лесно — заяви Дрейк. — Един от хората ми е акредитиран като специален кореспондент и има достъп до пресцентъра. Освен ако е строго поверително…
— Веднага се свържи с него. Ще имам нужда от съдействие. Облечи се и иди в бюрото си, Пол. Трябва бързо да действаме.
— Защо така мислиш?
— Мисля, че този тип Флийтуд е доста хитър — каза Мейсън — в следващите шейсет минути можем или да загубим, или да спечелим делото относно моята клиентка.
— Е, добре — отвърна Дрейк. — Ще се свържа с моя човек и ще му наредя да отиде в полицията. Нещо друго?
— Засега това е всичко. Почакай! Фермерът Овърбрук изглежда добродушен недодялан великан, но бих желал да се осведомя малко повече за него.
— Не разговаря ли с него, Пери?
— Естествено, но не можах да говоря с него, както ми се щеше, заради Флийтуд и защото претендирах, че Флийтуд е съпруг на Гърти.
— Разбирам. О’кей, ще се опитам да събера някои сведения. Още сега ще завъртя няколко телефона, а след петнайсет минути ще бъда в бюрото.
— Превъзходно — зарадва се Мейсън. — Ще се видим там.
Мейсън излезе от кабинета, запъти се към отдела за разследване на убийства и попита полицая на пропуска:
— Лейтенант Трег тук ли е?
— За щастие е тук — отвърна мъжът. — Беше в кабинета си, когато стана известно за значителен напредък по случая Олрид.
— Предайте му, че Пери Мейсън желае да го види.
— В момента не може да приема никого. Разпитва свидетел и…
— Само му кажете, че Пери Мейсън е отвън и иска да го види за две минути. Кажете му, че е важно за разпита на Флийтуд.
— Добре, ще му предам — каза полицаят, напусна поста си и се запъти към кабинета на Трег. След минута се върна и каза:
— Почакайте няколко минути, мистър Мейсън. Трег ще излезе, щом му се удаде такава възможност.
Мейсън кимна, извади цигара и се настани на един от нетапицираните дъбови столове.
Наполовина бе изпушил цигарата си, когато вратата се разтвори шумно и лейтенант Трег енергично се приближи към Мейсън.
— Здравейте! Какво има?
Мейсън пристъпи към него, улови го подръка и го отведе в отдалечения край на стаята: