Джени, жена по природа
- Автор: Колдуел Ърскин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кръстан Дянков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джени, жена по природа». Краткое содержание книги:
Джени изчака да заглъхнат стъпките му и затвори телефона. Излезе на верандата, застана там, а в това време, притиснал плътно нощничката си, Малчо се прибра в къщи. После Джени залости здраво вратата, угаси лампата в антрето и тръгна с Малчо по стълбата.
Бяха на средата, когато Джени внезапно се закова на място и сграбчи Малчо за ръката.
— Я слушай — строго каза тя, — доколкото си спомням, бях ти казала да стоиш долу, в хола, и да ме чакаш. К’во си правил през всичкото време горе? Защо не ме послуша, Вийзи Гудуили?
— Джени, самата истина ще ти кажа. Стана много късно, беше ми много студено и затуй си легнах дано се стопля под юргана. Ето ти истината, Джени.
— Не зная, да ти повярвам ли? — със съмнение продума тя. — Като те знам какъв си, трябваше добре да си направя сметката, преди да изляза и да те оставя сам с новата наемателка — Джени пусна ръката му и го побутна нагоре. — А сега лягай, друг път да не се повтаря!
XI
Из въздуха се носеше несвойствена за сезона топлина. Настъпила бе още една, необичайна за това време на годината промяна. През октомври след първото есенно застудяване времето си оставаше обикновено хладно, макар и слънчево, до декември, когато връхлитаха зимните дъждове. А сега, за втори път тази седмица, температурата скочи от една крайност в друга.
Застрашително мрачни облаци се бяха надигнали над южния хоризонт още на разсъмване; те препускаха със светкавична бързина над низините и пасбищата и сякаш предвещавайки средлятна буря, вятърът напираше и вдигаше вихрушки от прах. Дъжд не заваля и към обед надвисналият порой се разнесе. Вместо него откъм залива нахлу топъл и влажен въздух, увисна над околността като сива, подгизнала черга и препречи пътя на слънчевите лъчи към земята. По пладне хората почнаха да отварят врати и прозорци, тъй като подобието на лятото се превърна в жизнетворен бриз и плъзна по улиците.
В Солисо много от търговците на топли дрехи, чиито магазини се намираха пред съда, наизлязоха по тротоара и се заразхождаха напред-назад по сака, като се оплакваха един другиму от неочакваното връщане на топлика. Мъжете захванаха да коментират, че климатът навлизал в нова фаза, други обвиняваха науката, че изменила вековните навици на природата. Търговците поспираха за миг, тръскаха отчаяно глави, взираха се печално в зимните дрехи, изложени на собствените им витрини, замисляха се за празните складове и се питаха още колко ще трябва да чакат, додето времето отново се нормализира. След толкова години търговия те знаеха, че хората от провинцията едва ли ще дойдат в града за зимно облекло, докато времето е топло като сега.
В южния край на площада, дето беше пожарната команда, един от пожарникарите, облегнал стола си на тухлената стена и навил ръкавите на ризата, лениво дремеше на обедната топлина.
В източния край на площада, на втория етаж, от половин час подпрял крака на отворения прозорец, някакъв адвокат неподвижно чакаше в своята кантора началото на следобедните заседания в съда.
Като излапа обеда си, донесен в книжна кесия, един от шофьорите на таксиметровите коли, наредени край бордюра, излезе от автомобила и се изтегна на тревата пред съда с вестник на лицето, за да се пази от досадните гълъби. Заспа и дълго не се пробуди.
На западната страна на площада, в кафенето „Джони Реб“, чиито стени бяха украсени със знаменца на конфедерацията и звездните флагове, отоплението бе спряно, включиха охладителната инсталация и почти всички обядващи си поръчаха чай с лед вместо горещо кафе.
Тази сутрин от десет часа Лоана Нилей обикаляше града от канцелария в канцелария, питаше за работа и към обед, вече капнала, почна да губи надежда. Но от това тя не промени решението си — щеше да продължи, докато най-сетне някъде открие служба.
Когато Лоана Нилей влезе в кантората на Клийв Мангръм за застраховка на недвижими имоти, която се намираше в северния край на площада, тя все още се надяваше да намери работа, каквато искаше, но Клийв й каза, че имал вече секретарка и от повече помощници не се нуждаел. Секретарката на Клийв току що бе излязла да обядва и в този час из малката кантора не се мяркаше никой друг. Лоана се накани да си върви, когато Клийв протегна ръка и я хвана за лакътя.
— Почакай — спря я той. — Нещо да те питам. Върни се.
Стиснал я здраво за китката, Клийв я дръпна към дъното на кантората, зад междинната стена, която ги скри от очите на минаващите по улицата.
— Какво искате да ме питате? — рече Лоана и се опита да освободи ръката си. — Щом нямате работа за мен…