Сянката на Кондора
- Автор: Грейди Джеймс
- Серия: Кондора #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на Кондора». Краткое содержание книги:
— Добър вечер, мистър Пауъл — измърмори Карл учтиво с нотка на сарказъм (Кевин беше убеден в това). — Очаквахме ви.
Кевин го последва вътре, без да отговори.
— А, Кевин, момчето ми — каза Възрастния, като стана енергично от канапето. — Трябва да си премръзнал. Карл, донеси на Кевин малко бренди и кафе.
Топлината на апартамента и приветливостта на стареца накараха Кевин малко да поомекне. Свали сакото си и го метна върху един стол, като се направи, че не вижда протегнатата ръка на Карл. Секретарят не каза нищо и отиде в кухнята. Стори му се, че Възрастния се усмихва, но не последва коментар.
— Благодаря, сър — каза Кевин. — Предполагам, чули сте, че нашият човек е осъществил контакт?
— Да — отвърна той весело и отново седна на канапето. Махна на Кевин да се настани в креслото срещу него. — Да, така е. Изглежда, наистина нашият човек не е „чист“, както казвате вие практиците. Боже мили, как се променят тези думи с годините! Понякога ми се струва, че трябва да издадем специализиран речник, за да можем да се разбираме.
Между другото за нашия руски приятел одобрих кодовото название „Роза“. Предполагам, че съм доста голям романтик в душата си. Все се надявам, че той ще разцъфне в нещо наистина голямо и понеже е „червен“, името ми се стори подходящо.
Кевин се усмихна: Карл влезе с поднос, на който имаше димящ кафеник, чаша с чинийка, захарница, каничка с мляко и малко шишенце бренди. Остави го на масата между тях, съвсем малко по-далеч от Кевин, така че да му е неудобно да го стигне.
— Това ли е всичко, сър? — попита секретарят, демонстративно обръщайки се към възрастния мъж.
Той се усмихна.
— Да, засега. Моля те, слез долу в стаята за свръзки и провери дали има нещо във Вашингтон.
— Разбира се, сър.
Кевин изчака, докато Карл излезе от стаята, и си наля кафе.
Докато отпиваше от топлата течност, Възрастния заговори:
— Е, нещата доста напреднаха. Вече сме засекли вражески агент, следим го, вероятно без той да знае това, и от няколко независими, поради което надеждни източници имаме представа за мисията му. Така ли е?
— Така е — отвърна замислено Кевин. По тона на стареца можеше да отгатне, че има нещо предвид и в думите му се крие нещо по-дълбоко.
— Абсолютно и без съмнение е така. И все пак нещо ме тревожи, а от някои неща в доклада ти мога да заключа, нещо тревожи и теб. Прав ли съм?
— Опитах се да направя докладите си максимално пълни — отвърна Кевин предпазливо. Разбира се, възрастният мъж беше прав, но Кевин бе решил, че съмненията му са безпочвени. Не беше ги отразил в докладите си, но, помисли си той, може би несъзнателно съм споменал нещо:
— Разбира се, разбира се, момчето ми, докладите ти са чудесни. Но въпреки това се тревожа. Да видим как стоят нещата. Паркинс се натъква на нещо и бива убит. Генералът идва при мен за помощ. Ти проследяваш движението на Паркинс и научаваш малко повече за това, какво е правил. Един от източниците ни в берлинската резидентура на КГБ дочува история, която съвпада с хипотезата на Паркинс. Нещо повече, той дори ни насочва към полета, с който руски агент ще се отправи на запад, ние го идентифицираме и работата ни става все по-плодотворна и по-плодотворна. Много безпроблемна операция в Лондон. Днес нашият човек се „изцапва“, като в същото време проваля техен дребен агент. Очевидно „Розата“ е много добър професионалист, а не просто пешка за жертване. Знам, че не си информиран, но наш източник в Чехословакия потвърди, че се готви пътуване от Берлин до Лондон и че е вероятно пътуването да не спре дотам. Наш източник в ГРУ в Москва твърди, че КГБ очаква някаква активност в западната част на САЩ съвсем скоро и всички техни агенти в района са предупредени да окажат помощ, ако се наложи. И така, малко по малко късчетата се събират. И макар че не можем да видим цялата картина, както казват, ние не сме далеч от това.
— Тогава какъв е проблемът? — попита Кевин почти с отвращение.
— Не знам — отвърна бавно Възрастния. — Просто не знам. Всичко, което сме открили досега, се свързва с операцията, която е провалил Паркинс. Сега единствено е необходимо да засечем в подходящия момент операцията на КГБ, която провежда „Розата“, да потвърдим всички наши хипотези и да я спрем. Всичко изглежда ясно и просто и единственият проблем сякаш е да не изпускаме нашия човек от погледа си, докато не решим да го заловим.
— И все пак какъв е проблемът?
— Именно това ме тревожи — отвърна Възрастния. — Всичко се нарежда прекалено добре. Получаваме потвърждения на това, което вече знаем, след това жънем плодовете на това познание. Всичко това ме безпокои. И си мисля, че не виждаме нещо. Нещо, което е пред очите ни, но е толкова голямо и толкова явно, че не го забелязваме.