![Мери, Мери [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/7/7/8/meri-meri-bg-download.jpg)
Мери, Мери [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мери, Мери [bg]». Краткое содержание книги:
Той прокара пръсти през брадата си, а после разтърка лицето и очите си.
— Повярвайте ми, доста мислих за това. Но тъкмо там е иронията. Марти бе една от най-популярните личности в града. Всички я обичаха, което е рядко явление по тези места. Можете да проверите, ако желаете. — Млъкна и лицето му се сгърчи в гримаса. Малко оставаше да се разхлипа и аз му повярвах, сякаш виждах мислите му. Всички я обичаха. Минало свършено време. Раменете му се отпуснаха. Избърса очи със свития си юмрук. — Съжалявам. Иска ми се да си мисля, че тя просто се е удавила, но реално съвсем не е било така.
— Трябва ви време, за да се възстановите — казах му аз.
Исках да му кажа нещо повече; исках да го уверя, че знам какво изпитва. Не само да загубиш съпруга, но и да я загубиш по такъв начин. Някога и аз бях на неговото място. Ако той преживяваше това, което аз бях изстрадал с Мария, нямаше начин да намери утеха, а още по-малко от един непознат полицай. Всичко лично, което бих могъл да споделя с него в този момент, щеше да бъде само в мой ущърб, затова не си позволих да му разкажа за Мария и за това как бе убита.
— Тате?
Зоуи, най-голямата от дъщерите му, се бе изправила под високата арка между всекидневната и коридора. Изглеждаше изплашена, слабичка и много самотна по средата на този коридор.
— Всичко е наред, скъпа. Добре съм. Ела, влез при нас за секунда. — Бел разтвори ръце и тя го прегърна, но след като старателно заобиколи дивана, на който седях.
Изчезна в прегръдката му и двамата се разплакаха. Чудех се дали не бе видяла баща си просълзен преди малко.
— Наред е, всичко е наред — повтаряше й той, докато нежно галеше косата й. — Обичам те толкова много. Ти си такова добро момиче.
— Обичам те, тате — прошепна Зоуи.
— По-късно ще продължим — тихо изрекох аз. — Друг път. И без това разполагам с вашите показания. Засега повече не ми е нужно.
Той ме изгледа с признателност, притиснал лице към бузата на Зоуи. Тя се поотпусна, сгушвайки се удобно в прегръдката му. Можех да се закълна, че бяха много близки. Неволно се сетих за моята Джени.
— Моля ви, кажете ми мога ли с нещо да помогна — рече той. — Имам желание.
— Ако ми позволите да направя един бърз оглед на къщата, ще ви бъда много задължен.
— Разбира се.
Станах, за да започна огледа, но после се спрях и отново заговорих, но само защото не успях да се сдържа:
— Вие постъпвате правилно. Вашите деца ще ви помогнат да се съвземете. Само не губете контакта си с тях.
— Ще се опитам. Те са единственото, което ми остана. Благодаря ви. Много сте деликатен.
Оставих ги сами. Предполагам, че той бе изтълкувал моя съвет не като чисто професионален. Беше по-скоро от позицията на един баща. Внезапно ми се дощя да не оставам в къщата по-дълго, отколкото ми се налагаше.
45
Като разследващ детектив трябваше да прекарам няколко часа в дома на семейство Лоуенщайн-Бел, за да огледам всички подробности. Но при тези обстоятелства се задоволих да направя съвсем кратък оглед — петнайсет, най-много двайсет минути.
Започнах от красивия басейн. Застанах откъм дълбокия му край, загледан в сините ивици по дъното, маркиращи плувните коридори. Предполагах, че тъкмо тук се е крила Мери Смит в онази нощ, в която бе застреляла Марти Лоуенщайн-Бел с един куршум в главата. После вероятно бе изтеглила тялото до ръба на басейна с помощта на мрежата за чистене — онази с дългата дръжка.
Убийцата, необезпокоявана, е останала тук, довършвайки делото си с помощта на ножа, без дори да си направи труда да извади трупа от водата. Разрезите по лицето на жертвата бяха набързо, хаотично нанесени, при това десетки на брой, като в повечето случаи върху една определена част от лицето. Сякаш бе искала да я изтрие, да я изличи.
Учудващо е това, което някои хора могат да сторят със снимките, които не харесват. Начинът, по който символично се отървават от някого, като заличават фотографиите, от които наднича лицето му. Действително Мери Смит беше унищожила няколко семейни снимки в кабинета на горния етаж на къщата.
Погледнах нагоре, където следваше да се намира този кабинет според схемите, приложени в досието по случая.
Най-логично бе да стигна дотам през всекидневната, след като се изкача по стълбата от варовикови плочи, издигаща се нагоре.
Убийцата е посещавала дома преди деня на убийството. Но как точно се е случило това? По кое време? И… защо? Как го е замислила Мери Смит?
Когато отново минах по коридора, заварих Майкъл Бел седнал на дивана с трите си дъщери, всички взрели безизразни лица в телевизора. Дори не ме удостоиха с поглед, докато прекосявах всекидневната покрай тях, а и аз не исках излишно да ги притеснявам. Кой знае защо си спомних как прегръщам Джени и Деймън веднага след онова, което се случи с малкия Алекс в Сиатъл.