Кръвта на сатаната
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на сатаната». Краткое содержание книги:
НЕЩО ДЕБНЕ
В студеното и скрито сърце на един изумителен некропол се крие нещо, създадено от човека, но излизащо извън човешкото въображение.
Нещо изумително. Нещо ужасяващо!
ИЗГУБЕНИЯТ СВЯТ
Тези, които са се осмелили да смутят спокойствието на избраните, сега ще трябва да платят…
Има чудеса, които е по-добре никога да не пожелаваш!
Групата мълчаливо се спусна на най-долното равнище. Сам след малко видя разбитата врата.
— Мръсни копелета… — промърмори, докато се привеждаше към вратата.
— Те вече заплатиха за престъпленията си, Сам — подчерта троснато. Маги. — Да вървим. Въведе го в следващото помещение, без да се откъсва от него.
На светлината на фенерчето Сам го огледа съвсем набързо. Не задържа светлинния лъч дълго върху двата трупа. За миг си спомни как след злополуката телата на двамата му родители бяха натоварени и отнесени на носилки. Тогава на Сам, закопчан с ремъци за задната седалка на семейния форд, му се размина само със счупена ръка.
— Какво все пак им се е случило?
— Гробницата е капан — обясни Маги. — Вслушай се и ще чуеш как под пода се движат механизми. Поставени са капани против грабители.
— Не знаех, че инките са разполагали с такава техника.
— Инките може би не, но някои обитатели на крайбрежието са използвали сложни механизми за напояване на нивите си. Нищо чудно и да са помогнали на тукашните строители — продължи Маги.
Лъчът на фенерчето се задържа върху златната статуя на инкския крал, релефна и изпъкваща на фона на черната гранитна стена.
— Добра примамка са измислили. Кой може да остане безразличен към тази статуя? — възкликна Сам и огледа плочите на пода. Веднага разпозна капана. — Това е игра, в която бих предпочел да не играя.
Скалите под краката им затрепериха и над главите им се разнесе грохот.
— Може да ни се наложи да я играем — допусна Маги. — Нищо чудно, ако целият храм се срине, това да се окаже най-надеждното помещение. Механизмите могат да неутрализират удара.
— Сам, опитай да се свържеш със Сайкс! — разнесе се гласът на Ралф откъм преддверието. — Дай му зор! Това място съвсем ще се разпадне!
Той свали отново уоки-токито от пояса си и го включи. От говорителя се разнесе пукот, който секна, след като го удари с ръка.
— Филип, ако можеш да ме чуеш, обади се. Приемам.
Единственият отговор бе тишината. После чуха откъслечни изрази:
— …опитваме се да разширим шахтата, за да може да копаят повече работници… ще копаем денонощно…
— Побързай, Филип! Този храм се е разклатил като замък от игрални карти.
— …старая се… проклетите работници не искат да ме разберат… Отново последва пукот.
— Това е безсмислено — промърмори Сам и поклати глава. — Дръж ни в течение на всеки кръгъл час — повтори отново молбата си и се обърна към Маги. — Май ни предстои доста дълго чакане.
— Дано наистина да разполагаме с време — усъмни се Маги, вслушвайки се в шума, издаван от храма. Сам се опита да я прегърне през рамо, но тя отмести ръката му. — Нищо ми няма.
Сам видя как Маги се отдалечава от стаята. Освети за сетен път смъртоносното помещение и я последва. Блясъкът на златото и среброто се запечата в съзнанието му. Плочите не бяха подредени шахматно. Образуваха сложна плетеница. Вниманието му бе привлечено от два правоъгълни златни острова. Единият се намираше в горната лява част на помещението, другият, в долната дясна част. Замисли се върху разположението на плочите. Стори му се, че то му говори нещо. Обърна се и още веднъж освети пода.
— Какво има? — запита, го Маги.
— Изчакай ме секунда — помоли Сам и отиде до плочите. Опита се да се съсредоточи. Рисунката имаше обяснение и му се стори, че го знае. Двата трупа го бяха разсеяли и заради това не бе открил отговора веднага. — Боже мой! — прошепна изумен.
— Какво става? — повтори Маги, приближила се отново до него.
— Ти си напълно права, че и други перуански индианци имат пръст тук — подчерта той, като плъзна лъча на фенерчето върху трийсетте реда еднометрови плочи. — Това не е дело на инките.
— Какво искаш да кажеш? Тази статуя е в чисто инкски стил.
— Нямах предвид нея. Инките сигурно са я сложили по-късно. Думата ми бе за пода. За превръщането на стаята в капан.
— Не те разбирам.
— Обърни внимание на разположението на плочите. Нито една от народностите на древно Перу — парака, уари, наска, моче, дори и самите инки — не са имали писменост. Всяко племе обаче е разполагало с уникални пиктограми и идеограми, нанесени върху рисунките им и вплетени в тъканите им. Обърни внимание на двата златни правоъгълника в срещуположните ъгли, свързани помежду си със зигзагообразна линия. Можеш ли да се сетиш къде вече си виждала такова нещо?
— За Бога, прав си! — възкликна Маги, след като се доближи до пода. После се обърна към Сам. Очите и издаваха възбуда. — Това е на народа моче, не е инкско.
— Точно както подозира чичо Ханк — разкри Сам. — Намираме се във вътрешността на пирамида на народа моче.