Тайко

— Ето целта ни — Хикоджу посочи с полепналите си от ориз клечки за ядене към крепостта Инабаяма.

И двамата гледаха една и съща крепост, но всеки я виждаше посвоему. Устата на Хийоши зина и той впери невиждащ поглед в краищата на клечките.

— Да не би Хачисука да се канят да нападнат крепостта?

— Не ставай глупав! — Хикоджу счупи на две клечките си и ги хвърли на земята. — Синът на господаря Досан, Йошитацу, държи крепостта в свои ръце и оттам властва над околността и пътищата към Киото и на изток. Зад стените й обучава своите отряди и трупа запаси от нови оръжия. Ода, Имагава и Ходжо са къде по-слаби от него. Какво тогава могат да сторят Хачисука? Не задавай такива глупави въпроси. Щях да те посветя в плановете ни, но сега не знам дали да го направя.

— Простете, няма да кажа нищо повече.

Смъмрен, Хийоши потъна в послушно мълчание.

— Нали няма никой наоколо?

Майсторът на лъкове се огледа около себе си и след това облиза устни.

— Вярвам, че си чувал за съюза между нашия род и Господаря Досан — Хийоши ограничи отговора си до едно кимване. — Бащата и синът се карат от години — Хикоджу разказа на Хийоши за враждата и за безпорядъка, до който бе довела в Мино.

Досан бил скитал преди под други имена и едно от тях било Мацунами Сокуро. Бил човек с голям опит; някога е живял като търговец на растително масло, странстващ войн и дори като послушник в храм. Накрая се издигнал от ниското положение на търговец и само с двете си ръце завладял областта Мино. За да постигне това, убил своя повелител, Токи Масайори и пропъдил наследника му Йоринари в изгнание. По-късно взел една от наложниците на Токи. За неговите жестокости и зверствата, които бил извършил, се разказват безбройни истории. Ако трябват още доказателства за ловкостта му, то, откакто е станал господар на Мино, той не е отстъпил на враговете си и педя земя.

Пътищата на съдбата обаче са понякога ужасяващи. Дали това, което се случило после, не било божествено възмездие? Осиновил Йошитацу — син на наложницата на предишния му повелител. Тревожел се обаче дали детето е на него самия или на господаря Токи. Щом Йошитацу пораснал, съмненията на Досан почнали да се засилват с всеки изминат ден.

Йошитацу бил внушителен мъж — издигал се на повече от шест стъпки от земята. Когато станал повелител на Инабаяма, баща му се пренесъл в крепостта Сагияма, отвъд река Нагара. Съдбите на бащата и сина, обитаващи двата речни бряга, сега са в ръцете само на боговете. Йошитацу е в разцвета на силите си и нехае за човека, когото смята за свой баща. Застаряващият Досан, по-подозрителен дори от сина си, проклел Йошитацу и накрая го лишил от наследство, с намерението да постави на негово място втория си син Магоширо. Онзи обаче бързо узнал за плана.

Но ето че Йошитацу се разболял от проказа и станал известен като „Господаря-прокаженик“. Той е рожба на съдбата и своенравен, ала също изобретателен и храбър. Издигнал е укрепления за защита срещу нападения от Сагияма и никога не подминава възможност за битка. Решен да се освободи от този презрян „Господар-прокаженик“, негов собствен син. Досан се примирил с необходимостта от кръвопролитие. Тук Хикоджу си пое дълбоко дъх.