Ласитър спира Похитителя на жени

Скоро в двора на ранчото отново стана тихо. Ласитър бързо освободи ръцете на испанския граф от стоманените белезници.

— Благодаря ти, амиго — прошепна Кастило де Тамарит. — Ти си най-добрият човек, когото познавам.

После графът се запъти към жена си, която го очакваше с радостни сълзи в очите. Загледан в трогателната сцена, Ласитър мислеше за поръчението на Бригада Седем. Вече окончателно се убеди, че не може и не бива да го изпълни. Тор Ериксън пристъпи към него и го погледна в очите.

— Ами сега, амиго? — попита тихо старият трапер. — Какво ще правиш? Все още ли имаш намерение да арестуваш граф де Тамарит и да го предадеш на някакви си там хора?

Ласитър изненадано трепна.

— Откъде знаеш, Ериксън?

Старият трапер тихо се засмя.

— Много неща научавам по време на скитанията си, Ласитър — отговори той. — Знам, че не търсеше Похитителя на жени, а именно човека от Испания. Какво ще правиш с него?

— Първо ще отведа Похитителя на жени в Карсън сити — отговори спокойно Ласитър. — Всъщност това е всичко, което смятам да направя. Нищо повече няма да предприемам, Тор.

Но той си помисли, че все пак трябва да свърши още нещо, макар и съвсем дребно. В Карсън Сити щеше да отиде в пощата и да изпрати телеграма. Но Тор Ериксън не биваше да узнае за това. Тази работа засягаше единствено Ласитър. В телеграмата ще напише: