Златните рибки няма къде да се скрият
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Попов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Златните рибки няма къде да се скрият». Краткое содержание книги:
— Здравей, Стийв — рече той, без да се надига от бюрото си. — Сядай. Какво става?
Бях захвърлил всичко и бях отишъл при Уебър веднага щом прегледах сутрешната поща и издиктувах две-три неща на Джийн.
— Тефтерчетата на Уоли — подсетих го, докато сядах. — Шърли твърди, че са у тебе.
— Аха.
Вторачих се в него.
— Какво си намислил?
— Просто го давам нахакано. — Уебър дръпна от пурата, заклещена между зъбите му и издуха пушека към мене. — Затова съм и тук — да го давам нахакано.
— Е, и?
— Оня бандит, Голдстийн, е разпитвал Уоли. Интересува го откъде Уоли е научил данните за по-високите тарифи, които Хамънд си е определил. А Уоли винаги защитава информаторите си. Знаех, че той си записва имената им в тефтерчета и минах покрай Шърли да ги взема, преди Голдстийн да се е добрал до тях.
Това звучеше правдоподобно, но течеше някак прекалено гладко.
— И така Шърли казва на Голдстийн — както каза на мен, — че тефтерчетата са у теб. Голдстийн ще дойде при теб и тогава какво ще правиш?
Уебър отново издуха дима от пурата си към мен.
— Шърли е разбрано момиче. Ще си замълчи пред Голдстийн. Нали вече ти казах — давам го нахакано.
— Добре — впих в него поглед аз. — Уоли е мой служител. Искам документацията му.
Той кимна:
— Щом я искаш, ще я получиш. — Натисна бутона на вътрешния си телефон. — Мейвис? Намери ми тефтерчетата на Митфорд. Опаковай ги, ако обичаш. Те са нужни на господин Мансън. — Обърна се отново към мене. — Така добре ли е? Е, предполагам, че си имаш и друга работа…Аз също.
— А досието на Горди — натъртих аз. — Искам и него.
Очите му добиха малко отегчен вид.
— Вече говорихме за това — някакъв щурак ги е задигнал заедно с останалите досиета.
— Стига де! Не ме залъгвай с тия глупости! Имам основания да смятам, че при тебе не е имало никакъв взлом. Искам досието!
— Аха. — Беше твърде опитно ченге, за да даде израз на каквито и да е чувства. — За какво говориш?
— Искам досието. Знам, че е у теб и го искам.
— Казах ти, приятелю — откраднато беше. Не е у мен.
— Горди е бил убит. Наистина ли искаш да съобщя на Голдстийн, че кабинетът ти е бил обран и тъкмо досието на Горди е задигнато? Или ще получа досието му от тебе, или ще му съобщя точно това.
— Направи го. — Уебър изтърси пепелта от пурата си. Изглеждаше съвършено спокоен. — Защо би трябвало това да ме тревожи?
— Ще ти обясня защо. Голдстийн ще се заинтересува защо не си докладвал за взлома и защо, след като си разбрал за убийството на Горди, не си съобщил, че е задигнато тъкмо неговото досие. Не се съмнявам, че много те обича. Съвсем спокойно ще те постави на мястото ти заради това.
— Така мислиш значи! — Той се приведе над бюрото си, а очичките му изведнъж злобно ме изгледаха. — И ти самият би могъл да се окажеш в отвратително положение, ако се разплямпаш пред Голдстийн. — Интонацията му на ченге действаше почти като плесница. — Не си ври зурлата в това. Предупреждавам те! — Посочи с пръст вратата. — Сега се разкарай! Имам си работа!
Изправих се:
— Ще поговоря с господин Чандлър. Време е да разбере какво се върши тук.
— Аха! — Той се облегна и тънките му устни се разтегнаха в злобна гримаса. — Първо си помисли добре. Явно главата ти не може да го побере, че аз те защитавам. Ти само замеси и шефа в това и ще разбереш какво значи да си загазил. Сега се разкарай и ме остави да си върша работата!
В този миг осъзнах, че всъщност той държеше асото, а у мене беше само дамата. Аз те защитавам. Това означаваше, че му е известно за кражбите на Линда.
Когато излязох в преддверието, Мейвис Шърман — слаба, мургава и притеснена на вид, ми подаде найлоновия плик с тефтерчетата на Уоли.
Върнах се в редакцията и ги извадих върху бюрото си. Бяха общо четиринадесет и бяха номерирани. Установих, че № 13 липсва. Не си направих труда да ги преглеждам. Бях сигурен, че там са били данните за кражбите от супермаркета „Добре дошли“. И това тефтерче бе споделило участта на досието на Горди.
Облегнах се и се замислих. Уебър ме бе предупредил да не отивам при Чандлър. Ако станех груб с Уебър, той би могъл да стане още по-груб с мене. Бях сигурен, че някой (дали е бил Уебър?) се бе опитал да сплаши Уоли. Може би грешах. Уоли действително би могъл да се стресне от нанесения му побой, но не мислех, че е станало така. Бях почти сигурен, че това е било само предупреждение към Уоли, предупреждение, каквото бе отправено и към мен. Дръж си устата затворена, защото…