Родени убийци

Пиша това писмо, за да разбереш какво точно представлява човекът, когото уби. С всичките тия тела, разхвърляни навсякъде след теб, сигурно отделните лица са ти в мъгла. Няма да допусна това да се случи. Ако някак си ти е възможно да сънуваш кошмари, искам тази картина да се превърта отново и отново в главата ти. Искам да отидеш в ада с нея.

Кейти Маккаслин беше блондинката в задния ъгъл до прозорците, седнала с приятелката си Лиса (кафява коса, на кичури) пред чиния пържени картофи. По думите на Ърл, касиера, когото сте оставили жив, за да разпространява легендата (защо?), поискали сте диетична кока-кола в място, където се продава само „Пепси“. Затова и били избити четири човека. Според Ърл Кейти била застреляна последна. Ти си я застреляла, не приятелят или съпругът, или какъвто, по дяволите, ти се пада. Ти си насочила пистолета и ти си я убила.

Какво ти е минавало през главата, когато си натиска ла спусъка? Напомнила ли ти е тя за някого, някъде, нещо? Просто искам да знам кой се е изгаврил толкова лошо с теб, та си решила, че едно тринайсетгодишно момиче е примамлива мишена.

Сигурна съм, че ти си продукт на някакво ненормално семейство — родители, които са те обичали ненормално много или никак не са те обичали, или са ти опипвали дупенцето, когато са те къпали. Това не ме интересува. На всеки му се случват най-отвратителни гадости, но това не е оправдание, за да станеш убиец.

Малъри Нокс, ако някога излезеш от този затвор, аз ще те преследвам като диво животно, докато те убия. Смъртта вероятно не те плаши особено, но аз ще те накарам да се молиш да умреш. Кълна се в Бога, ще се погрижа да гориш в ада за това, което направи.