Под черния флаг

— Не, с хората от нашия кораб, на брой най-много стотина.

— Същите, които докараха тук този испански галеон, пленен след голяма борба благодарение на вашата храброст и дързост — добави губернаторът.

— Как, вие осведомен ли сте, господин губернаторе?

— Всичко знам от няколко седмици, а най-вече знам какви са вашите достойнства, капитан Лоран дьо Граф. Затова пожелах да ви видя веднага.

— Но вие не сте ли могли да знаете…

— Разбира се, че не. Съвсем не бях сигурен, че ще ви видя някога отново, но твърдо вярвах. Затова издадох заповед, ако ви намерят, да ви доведат незабавно при мен и пръв да ви поздравя.

— В такъв случай — каза Лоран — ние не сме затворници?

— Нито вие, нито този младеж.

— Но вие и за него сте заповядали?…

— По същите причини, а и поради други. Ще стигнем и дотам. Капитан Лоран — продължи губернаторът, — имам за вас хубави новини от Франция. След като е бил осведомен за начина, по който сте му служили, кралят ви реабилитира за смъртта на ван Хорн и ви възлага като лично поръчение да обезпечите сигурността на острова и поемете командуването на полицията.

— Наистина ли?

— Да, защото дойде време, когато в името на краля на Франция трябва да цари ред и мир. Кралят търси вашите услуги за благото на нашата страна, за да завоюва не само този остров, но и всички, които са наоколо. Вашата слава и вашето име ще ви помогнат да постигнете това, съобразно волята на краля — по мирен път, без да има нужда от кръвопролития.

Лоран опря едното си коляно на земята:

— Ще служа на краля — каза той — и ще работя както винаги за неговата слава.