Сляпо правосъдие
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сляпо правосъдие». Краткое содержание книги:
— Да? — отвърна му плътен глас.
— Със Скот Клибърн ли разговарям?
— Тъкмо с него — отвърна му мъжки глас, който без съмнение принадлежеше на американец. — Кой се обажда, моля?
Пол остави телефонната слушалка на мястото й. Не искаше да уплаши човека.
Пред него се разкриваха две възможности за действие. О, можеше да запази статуквото непроменено, изтърпявайки угризенията на съвестта. Би могъл въобще да не се намесва, да постъпи като джентълмен, уважавайки неприкосновения вътрешен мир на Нина, а тя през цялото време да се отдалечава от него.
Ала Пол искаше да разтърси всичко наоколо. Искаше да изтръгне Нина от сянката на една стара връзка, която задушаваше и него, и нея. Колко ли я бе измъчвал досега споменът за бащата на Боб, хвърляйки сянка върху всяка нейна постъпка?
Ако успееше да го прогони, дори ако нещата след това станеха по-лоши, поне когато се погледнеше в огледалото, нямаше да ругае: „Идиот такъв, загуби я, защото те беше страх да действаш. Защо, по дяволите, не направи нещо?“
Позволи си още ден-два да мисли за Нина, потъвайки в състояние на нерешителност, което бе непоносимо, защото го караше да се чувства безсилен. Животът му трябваше да продължи. Танцът „Лимбо“, с който се беше захванал, го подлудяваше3. Обади се на бивш свой колега от Корпуса на Мира, който сега работеше като полицай в Мюнхен; този човек години наред му досаждаше с поканите си да го посети. Щеше да остане няколко дни при Херман, след като спре през уикенда във Висбаден; щеше да обиколи всички служби, посветили работата си на спазване на законовия ред. Така по-голямата част от пътуването му можеше да бъде представена като бизнес командировка. В края на краищата за какво е животът на човека, ако не да задоволи любопитството си? Най-малкото щеше да си припомни какво представлява фугата.
Във вторник се обади на Нина и й съобщи, че няма да бъде в бюрото си около седмица. Изглежда, тя нямаше нищо против. Пол си помисли, че небрежното й отношение към неговото отсъствие от живота й е направо оскърбително. По дяволите.
В петък, късно следобед, той отлетя с дванадесетместен самолет от Монтерей до Сан Франциско, после взе полет до Франкфурт на Американските авиолинии. Щеше да пристигне в събота сутринта — така че имаше достатъчно време да посети някакво шоу вечерта.
Летището на Франкфурт представляваше безкрайна плетеница от зелени тунели, болезнено жълтеникаво осветление и непрестанен дъжд. Пол взе такси на улица „Кайзер“. Висбаден се намираше само на двадесет мили западно от летището, ала ако се съди от сумата, която плати на шофьора, сякаш бе пътувал от Ню Йорк до Флорида.
Сутринта подремна добре в хотела, обядва стабилно с колбаси и бира и след това се зае да разгледа малкото градче Висбаден. Към четири часа следобед небето притъмня и отново започна да ръми, затова се подслони в някаква бирария и остана там около два часа. Изпи още няколко бири; кой знае защо сутринта бе сметнал, че е погълнал достатъчно от това питие до този момент. Явно се бе лъгал. Времето мина прекалено бързо.
В седем часа отново се прибра в хотела и взе душ, за да изчисти миризмата на тютюн от тялото си. Взе такси до сградата на градския театър, едва успя да пристигне навреме въпреки огромните усилия, които бе положил. Скривайки глава в яката на якето си, Пол измина разстоянието до сградата почти тичешком. От входа, украсен с високи гръцки колони и празни каменни урни, окъпани в дискретна светлина, се носеше смях.
Пол влезе и разбра, че е нарушил сериозно етикецията по отношение на облеклото си. Жените носеха скъпи бижута, ухаеха на фини парфюми, а роклите им имаха удивителни деколтета. Всички мъже бяха облечени в сериозни черни костюми. Публиката трябваше да се примири с липсата на вратовръзка у американския гост. Той зае мястото си в дъното на залата.
Кърт Скот, облечен в смокинг, отметнал дългата си тъмна коса назад, се появи на сцената, поклони се и седна пред висок орган, украсен с дърворезби. Съпроводиха го бурни аплодисменти. Той пое дълбоко дъх и постави пръсти върху клавишите.
Възцари се тишина.
Плътен, дълбок звук се разнесе от органа, подобен на вихър от злато, понесъл се във въздуха. Последваха го други, мрачни, някак жестоки акорди. Отначало бавно, след това изведнъж светкавично, във влудяващ ритъм, акордите полетяха в залата като живи същества, притиснаха публиката върху столовете, изтръгвайки дъха на хората. След това сграбчиха сърцата в свирепа хватка, захвърлиха ги надолу, надолу във вихрени подводни течения, докато човек, останал съвсем без дъх, имаше чувството, че ще се удави. Фугата беше шеметна, сурова, безпощадна и същевременно някак трезва.
3
Лимбо — танц, възникнал на островите в западната част на Индийския океан. Танцьорите навеждат телата си надолу, огъвайки коленете си, целта е да се промъкнат под дървен прът, който се спуска все по-надолу и по-надолу.