Сан Феличе
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сан Феличе». Краткое содержание книги:
Иллюстрации Е. Ганешиной
Най-после обърна разтрепераната ръка, така поразително контрастираща с нейната тъмножълта длан, и горда усмивка, разцъфтяла на устните, озари цялото й лице.
— Както и отгатнах! — каза тя.
Младата жена я погледна тревожно. Микеле също се приближи, като че разбираше от хиромантия.
— Да започнем с палеца — продължи врачката. — В него са събрани всички други знаци по ръката: палецът е главният представител на волята и разума; идиотите се раждат обикновено без или с безформени и атрофирали се палци70. При криза епилептиците свиват палците си преди другите пръсти. За да се запази от уроки, човек протяга показалеца и средния пръст, а палците скрива в дланта си.
— Така е, сестрице — извика Микеле. — Така правя аз, когато срещна каноника Джорио.
— Първата става на палеца, под нокътя — продължи Нано, — е признакът на волята. У вас тя е къса; вие сте следователно слабоволева, лесно податлива на увлечения.
— Да се разсърдя ли? — запита със смях тази, която бе получила това повече вярно, отколкото ласкателно пояснение.
— Да видим Венериния хълм — каза врачката, като протегна нокът, напомнящ обкован с абанос нокът на животно или птица, върху месестата подутина в основата на палеца; тази част на ръката, където са включени размножаването и плътските желания, е посветена на непобедимата богиня. Линията на живота я обгражда като поток, който протича в подножието на хълм и го превръща в остров. — Венера, под чиято власт сте се родили, Венера, тази дивна кръстница на младите княгини, която ви е надарила с грация, красота, мелодичен глас, любов към прелестните форми, жажда за любов, желание да се нравите, с благосклонност, милосърдие и нежност, Венера се проявява тук по-могъща от всеки друг път… Ах, да можеха и другите линии да са така благоприятни като тази, макар че…
— Макар че какво?…
— Нищо.
Младата жена погледна врачката, която бе смръщила за миг чело.
— Нима има и други линии освен линията на живота? — попита тя.
— Линиите са три: тези три линии именно образуват главното М, което непосветените смятат за първата буква на думата mort71, ужасният знак, натоварен от самата природа да напомня на човека, че е смъртен. Другите две линии са: линията на сърцето — ето тази, от основата на показалеца до малкия пръст, и линията на ума, която минава през средата на дланта.
Микеле се приближи отново и заслуша най-внимателно указанията на врачката.
— Защо не обясни всичко това и на мене? — попита той. — Да не мисли, че съм толкова прост, та няма да те разбера?
Нано сви рамене, без да отговори; след това продължи да разяснява на младата жена:
— Да проследим най-напред линията на сърцето. Погледни как се простира от Юпитеровия хълм, тоест от основата на показалеца, до Меркуриевия хълм, в основата на малкия пръст. Ако е къса, предсказва големи изгледи за щастие. Прекалепо удължена, каквато е у тебе, сочи вероятност за ужасни страдания. Пресича се под Сатурн, тоест под средния пръст, което означава неизбежност. Очертава се яркочервена върху матовобялата ти длан, а това е до безумие пламенна любов.
— Тъкмо това ми пречи да повярвам на предсказанията ти, Нано — каза Ла Сан Феличе, като се усмихна. — Сърцето ми е спокойно.
— Почакай, почакай, както ти казах — възрази разпалено врачката. — Почакай, невернице, защото не е далеко минутата, когато в съдбата ти трябва да настъпи голяма промяна. И още един злокобен знак: погледни! Линията на сърцето се слива, както виждаш, с линията на ума между показалеца и палеца — злокобен знак, който може да се обезсили все пак от противоположен знак на другата ръка. Да видим дясната!
Младата жена се подчини и протегна поисканата ръка.
Нано поклати глава.
— Същият знак — промълви тя, — същото сливане.
И пусна замислено ръката. И тъй като остана така, в мълчалив унес, младата жена настоя:
— Говори! — настоя младата жена. — Казах, че не ти вярвам.
— Толкова по-добре, толкова по-добре — промълви Нано. — Дано науката се мами, дано непогрешимата сгреши!
— И какво означава сливането на двете линии?
— Тежко нараняване, затвор, смъртна опасност.
— О, ако ме заплашваш с физически страдания, Нано, ще видиш малодушието ми… Нали сама каза, че не съм храбра? И къде ще бъда ранена? Казвай!
— Чудно нещо! На две места: на шията и в ребрата.
И като пусна лявата ръка, както бе пуснала дясната:
— Може пък и да се отървеш — продължи тя. — Да се надяваме!
— Не! — възрази младата жена. — Довърши. Или не трябваше да ми казваш нищо, или ще ми кажеш всичко.
70
По въпросите на хиромантията препращам към книгата на моя отличен приятел Дебарол. Б. а.
71
Mort (фр.) — смърт. Б.пр.