Мегре

— Почакайте да дойде на себе си. Ако пък държите толкова, повикайте лекар. Сега телефонът работи.

Мегре избута Фернанд към стълбищната площадка и я накара да слезе пред него.

Пред къщата се трупаше тълпа. Един регулировчик се опитваше да мине.

Комисарят успя да се промъкне през навалицата и се срещна отново с Фернанд пред колбасарницата на ъгъла.

— Голяма любов, а? — запита той тогава.

Чак сега забеляза, че тя беше облечена в манто с нова кожа. Опипа го.

— Той ли ти я купи?

— Да, тази сутрин.

— Я слушай, знаеш ли, че е убил Пепито?

— А!

Тя не трепна. Той се усмихна.

— Каза ли ти го?

Фернанд само премигна.

— Кога?

— Тази сутрин.

И добави, станала внезапно сериозна, като влюбена, която вярва, че това е така:

— Вие няма да го хванете!

Точно тя излезе права. Един месец по-късно отиде при Йожен в Истанбул, където той бе отворил нощно заведение на главната улица в Пера.

Що се отнася до Кажо, той е счетоводител в каторгата.

„Както ме помоли — писа госпожа Лауер на сестра си, — изпращам ти веднага шест сливови фиданки, каквито имаме в градината при кулата. Вярвам, че ще се хванат хубаво край Лоара. Но трябва да кажеш на мъжа ти, че според мен оставя много клони по овошките.

Филип е по-добре, откакто се върна в нашия край. Той е примерно момче, което почти не излиза. Страстта му е вечер да решава кръстословици. Но от няколко дни забелязвам, че често се навърта около къщата на Шеферови (тия от завода за газ) и мисля, че това ще свърши с женитба.

Кажи също на мъжа ти, че вчера тук представяха пиесата, която гледахме с него в Пале-Роял. Но сега не ми хареса толкова, колкото в Париж…“