Фондация и хаос
- Автор: Бир Грег
- Серия: Втора трилогия за Фондацията #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и хаос». Краткое содержание книги:
Очите на Клаюс приличаха на топчета върху лицето на восъчна фигура, насочени към Хари. Той се завъртя към Синтер.
— Мисълта ти изглежда очевидна, Хари. Професор Селдън. Мога ли да ви наричам Хари?
Императорът вече го беше попитал за това при тяхната последна среща, но Хари не се издаде.
— За мен е чест, ваше височество.
— Смисълът е, че тези вълни от бедствия неизменно започват с това, че на някой висш чиновник му влиза бръмбар в главата и се захваща с безплодни разследвания. А когато разследванията се изплъзнат от ръцете му, те струват на Империята живота на много хора и много от богатствата й. Суеверия. Митове. Винаги опасни — като религиите.
Синтер не каза нищо. Хари просто кимна. По челата и на двамата бе избила пот. Императорът изглеждаше замислен и спокоен.
— Склонен съм да гарантирам, че моят Таен съветник не храни подобни илюзии, Хари. Надявам се, че мога да ви уверя.
— Да, ваше височество.
— А ти, Фарад, разбираш колко дълбоко загрижен е Хари, за да дойде тук да ни препредаде тази информация за състоянието на възприятията на бюрокрацията и народа? Гражданите! Море от шепот. Сивите! Вечните манипулатори на човешката съдба, най-голямата власт след Двореца! И благородниците — барони и аристократи, надменни, заговорничещи… Толкова важни и толкова често подложени на непостоянни теми. Е?
Хари не разбираше съвсем какво има предвид Императорът.
— Нямаш лоши чувства към Хари, нали, Фарад?
— Никакви, сир, разбира се — Синтер се усмихна лъчезарно на Хари.
— И все пак… — Клаюс обхвана брадичката си с длан и потупа с пръст устните си. — Изумителна история! Трябва да я попрегледам. Ами ако онова, което си е мислел главорезът, е било вярно? Това би променило всичко. Ами тогава?
Клаюс се обърна, за да приеме съобщението на главния прислужник на частната трапезария, доста възрастен, много мрачен лаврентиец.
— Гостите ми, включително Началникът на комисията, ме очакват. Хари, някой ден трябва да вечеряш на масата с мен, както без съмнение си вечерял със злощастния Клеон и с почти също толкова злощастния Агис. Ала тъй като в момента си в немилост пред Линг Чен, тази вечер не би било уместно. Прислугата ще те изпрати до изхода на Двореца. И двамата с моя Таен съветник ви благодарим, Гарване!
Хари се поклони дълбоко и двама яки прислужници, по-вероятно предрешени служители от Специалните дворцови сили, застанаха от двете му страни. Докато го извеждаха от залата, тъкмо когато минаваха под удивителния полюлей, главната порта отдясно се отвори и влезе Линг Чен. Очите му срещнаха погледа на Хари и Селдън усети странната тръпка на някакво чувство, което не можеше да определи. Презираше Чен, ала този човек играеше много важна роля в Плана.
Между тях съществуваше близка връзка, и политическа, и историческа, и Хари никак не беше доволен, че забеляза известна тъга по лицето на Началника на комисията. „Сякаш е загубил приятел — помисли си Хари. — Почти всички мои приятели и хора, които обичам, също са мъртви или просто… ги няма. Изчезнали за. А за някои дори не мога да говоря!“
Хари кимна сърдечно на Чен. Началникът на Комисията се извърна, като че Хари беше абсолютно незначителна личност.
Двамата яки прислужници го изведоха от Двореца и го оставиха на една стоянка на таксита, за да се върне в библиотеката и в много по-уютното си, макар и далеч по-скромно жилище.
В таксито, притиснат към възглавниците на задната седалка, Хари затвори очи и вдъхна дълбоко. В края на краищата той може би нямаше да оцелее по-дълго от времето, необходимо на някой от полицаите убийци на Синтер да го застреля. Какво щеше да каже на Уанда? Беше ли успял или просто бе влошил положението?
Беше невъзможно да се разбере точно колко всъщност интелигентен е императорът, до каква степен упражнява контрол или му се иска да го упражнява над своите съветници и министри. Клаюс I очевидно владееше майсторски изкуството да прикрива истинския си характер и емоции, да не говорим за намерения.
И все пак Хари отдавна вече знаеше, че Клаюс е обречен на кратко царуване. Шансовете да бъде убит или свален от Чен през следващите две години бяха цели шейсет процента, без значение какви са характерът и интелигентността му, според краткосрочните глоси, извлечени от уравненията в неговия „Прайм рейдиънт“.
В апартамента си вътре в библиотеката Хари съблече дрехите си, взе набързо душ, облече тънък нощен халат и приседна на ръба на простото си легло. Прегледа оставените му съобщения. За всички можеше да се погрижи утре, когато се върнеше в кабинета си.
В този апартамент нямаше прозорци, никакъв истински лукс; беше прост двустаен четириъгълник с таван, само мъничко по-висок от главата му. В цял Трантор това беше единственото място, където можеше да се почувства уютно, сигурно, спокоен.