Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
Вратата бе отворена и той направи крачка встрани, за да пропусне Харди.
По целия път до летището Харди даваше воля на фантазиите си, предвкусвайки с наслада мига, когато ще се изправят лице в лице и той, по дяволите, ще накара Рон да признае каква отговорност носи пред Франи, пред щетите, които е нанесъл. Пък и за оная, другата история, каквато и да е тя — за същинското естество на взаимоотношенията им, за алибито, и какви показания трябва да съвпаднат.
Макс и Касандра незабавно промениха разположението на силите.
Децата на Рон като човешки същества, които се намират в епицентъра на тази драма, не бяха се превърнали в централни герои, преди лампата в хотелската стая да светне. Дотогава Харди, естествено, осъзнаваше съществуването им, но те бяха само пионки в шахматната партия, разигравана от него. Обстоятелството, че се намираха тук и сега, обитавайки едно и също пространство с Рон Еди-кой, все едно каква му е фамилията, променяше всичко.
Касандра засия, като го видя.
— Здравейте, господин Харди. — По-естествена от всякога. Изненадана и зарадвана от появата му. Внезапно Харди също свърза името с личицето й. Касандра вече не беше полузабравено приятелче на дъщеря му, а наистина едно от най-добрите — мила, забавна, способна да се изразява със завършени изречения.
Хвърли поглед на момченцето Макс — и то му беше познато. И двете хлапета бяха идвали няколко пъти у тях да си играят с децата му, макар Харди да не бе завързал кой знае какъв разговор нито с едното, нито с другото.
Обърка се, като видя, че дори и сега, в тази угнетяваща обстановка, и двамата несъмнено си оставаха добре гледани деца, току-що изкъпани и облечени в пижамки.
— Да ни помогнете ли сте дошли? — попита Касандра. Обърна се към баща си и обясни: — Ребека казва, че такава била работата на татко й. Той помага на хората. Адвокат е.
Рон не се впечатли, колкото дъщеря си, но изявлението й, изглежда, съответстваше на намеренията му и той се възползва от тази възможност:
— Така е — отвърна непринудено. — Дошъл е да разбере дали не може да ни помогне. — И му хвърли кос поглед с безмълвна молба за съучастничество още от самото начало, а Харди не успя да измисли как да откаже. — Опитва се да ни помогне да се приберем у дома. Деца, вече е време да си лягате, нали?
Последва кратко бърборене за незначителни неща, което най-сетне заглъхна, и Харди получи по едно яко ръкостискане и от двете хлапета, преди да поемат към леглото. И най-суровото изпитание: и двете го погледнаха в очите.
Малко се пообърка, осъзнавайки, че децата са добре възпитани и като че ли обичат баща си. Дори и да бяха малко сдържани, не биваше да забравя, че вече им бе време за спане, намираха се в непозната обстановка, а втората им майка бе убита само преди три седмици. Не биваше да очаква кикот и веселие.
Но не долови дори и помен от страх от чужди хора нито у тях, нито у баща им, а той бе вечният и неизбежен спътник на измамниците.
Смути се. Каквото и да бе очаквал, то нямаше нищо общо с тази уютна домашна сценка между баща и обичливи деца.
Пистолетът му тежеше на колана — глупашка, недодялана, мъжкарска преструвка. Как можа да му дойде наум. Раздвижи се неловко, придърпвайки сакото си, за да го прикрие, и усети да го залива вълна от отвращение към самия себе си.
Кого ли баламосваше? Да не би да е някакъв гангстер. От двайсет години не е ченге. Сега е адвокат, придвижва документи, увещава. Думи и стратегия — оръжията на старци като Дейвид Фримън.
А сега и на Дизмъс Харди.
И все пак тези мисли траяха само миг. Рон се грижеше всичко да тече по реда си.
— Добре, вече няколко пъти казахте лека нощ на господин Харди, стига толкова. А сега марш в леглата! — Твърд, добронамерен, овладян.
Учудващо, но не започнаха спорове. У семейство Харди лягането често бе най-трудният миг в денонощието. Нетърпеливите, изтощени родители се мъчеха да накарат грохналите си деца да признаят, че са поне донякъде уморени. Накрая това занимание се разгръщаше в борба за надмощие на волите, в която и двете страни търпяха поражение.
Но ето че Макс и Касандра вече тръгваха. Още веднъж вежливо пожелаха лека нощ, умишлено печелейки още една скъпоценна секунда, заявявайки на Харди колко много се радват, че е при тях.
Той за пръв път обърна внимание, че се намират в апартамент с отделна стая за децата, а Рон му каза, че ще се върне след пет минути — първо да ги настани и завие. Обаче Харди не беше бил целия този път само да остави Рон и хлапетата да се изнижат през друга врата. И въпреки глупавото положение, приближи и застана до вратата към спалнята, откъдето да наблюдава, в случай че добрият татко реши да я залости и да избяга с децата си.