Предварително изслушване
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Предварително изслушване». Краткое содержание книги:
Среднощно убийство. Изгряваща звезда на юридическия небосклон на Сан Франциско е застреляна. Макар и никой да не знае, жертвата е дъщеря на Ейб Глицки. Той упражнява сериозен натиск върху единствения заподозрян — пристрастен към хероина бездомник с бижутата й в джоба си и с димящ пистолет в ръка.
Градът е разбунен. Щатската прокурорка Шарън Прат вижда възможност да съживи затъналата си в проблеми администрация и иска смъртно наказание. Тъй като не може да гледа как един човек ще умре заради политическите амбиции на Прат, Дизмъс Харди поема защитата. Но с осигуряването на честни изслушвания за клиента му, започва да се разплита смъртоносната паяжина на политическата корупция, юридическата конспирация и хладнокръвното убийство…
Но той не търсеше само проява на материална увереност. Тази зала бе оазис след неизбродната пустош на културна низост. Помещението със сигурност буквално преливаше от енергия и оптимизъм. Освен това, тук нямаше нито един телевизор, който да нарушава спокойствието и да обижда интелигентността на посетителите. Нито един рекламен плакат не оскверняваше стените. Харди обичаше това място. Обичаше жена си, затова че се е сетила да се срещнат тук, за резервацията, която е направила в онова страхотно ново място, което най-вероятно щеше да се окаже такова.
Несъзнателно той затегна вратовръзката си, погледна се в огледалото, като си помисли, че това е просто желание да бъде част от всичко, което сега вижда, и от Сан Франциско на прага на новото хилядолетие. Приближи се до съпругата си, целуна я и получи целувка, изтегли си един стол на бара и още веднъж обходи с поглед невероятната зала.
— Знаеш ли, така трябва да изглежда животът.
Новото място се наричаше „Чарлз Ноб Хил“.
Харди му даде десетка.
Седнаха на маса за двама в малко сепаре. Сервитьорът спечели сърцата им със същото име като сина им — Винсънт. Млад, знаещ, не прекалено забавен, той бе усъвършенствал изкуството да се появява, когато е необходим, и да бъде невидим в останалите моменти. Стените на ресторанта бяха меки на пипане, тапицирани. Със свещниците и приглушените златисти тонове на интериора, стаята бе изпълнена с някакъв ненатрапчив блясък. Харди яде гъши пастет с фурми, след това гърди от рядка патица върху някакви божествени зеленчуци, Франи нейните сурови стриди и пъстърва. Сега те държаха ръцете си на масата, отрязваха си парченца от упадъчната шоколадовата торта, докато се наслаждаваха на последните глътки от превъзходното „Пино Ноар“.
— Все още не мога да се съвзема — призна Франи. — И защо не ни е казал?
— Не го е казал и на нея, Франи.
Тя клатеше глава.
— Наистина не разбирам. Как е могъл да не каже на собствената си дъщеря?
— Може би е смятал, че това няма да й помогне с нищо. — Харди отпи от виното си. — Самият той не е знаел допреди няколко години. Не е искал да се натрапва.
Но съпругата му не изпитваше съмнения.
— Тя сигурно би искала да знае. Би се справила някак с новината. А Ейб и Лорета Уейджър? Сенаторката?
— Има го и това. Политическата страна. Ще се съгласиш, че не е съвсем в стила на Ейб.
— Въпреки че сега е затънал до шия точно в подобни неща.
Харди кимна.
— Поне дотам. Ако не и над главата.
— Дотолкова, че да не може да диша.
— Надявам се да не е така.
Те се захванаха с трохите от десерта, Франи въздъхна.
— И какво ще прави Ейб сега?
— Ще продължи. Ще се опита да накара Прат да не използва признанието. А това няма да стане.
— И после?
— Не зная. Може да напусне.
— Ейб няма да напусне. Тази работа е неговият живот.
— Той говореше за това. Ще бъде протест срещу Прат.
— Не го виждам по този начин. Мисля, че много ще й допадне историята за бруталните ченгета, които са тормозили бедния, но виновен заподозрян. Ще ги подхване и от двата края. — Франи изведнъж остави вилицата си и се вгледа през масата в съпруга си. — Дизмъс, тя може дори да го обвини.
— Той ще се оправи, Фран. Ейб е от хората, които оцеляват.
Но жена му отново клатеше глава.
— Не се притеснявам за неговото оцеляване. Въпросът е как ще продължи да живее. Дори и в най-добрите си дни не е особено сияен. А ако остане без работа, без нещо, което да прави… — Гласът й заглъхна. — А аз предполагам, че ако Прат се захване с това, ти също няма да се откажеш.
Той кимна.
— Вече се обадих на Дороти и Джеф. Най-малкото трябва да уредя нещата с тях.
— И кога ще стане това?
— Утре сутрин. — Харди направи гримаса. — Не мога да оставя Прат да обеси това хлапе без истински доказателства.
— И, разбира се, твоето възражение ще бъде, че някой друг е убил Илейн Уейджър.
— Така изглежда.
— В случая ти и Ейб… — Тя събра сили в себе си, изпи последните капки от виното си. — Е, вероятно двамата може да се опитате да се погрижите един за друг.
Но той поклати глава и подсили тревогите й:
— Няма да се получи точно така. Ейб и аз…
— Недей! — Тя насочи пръст към него. — Само не казвай, че си от стара коза яре.
— Не бих го казал — усмихна се той. — Това се отнася за Дейвид Фримън, не за мен. Аз съм просто методичен и баснословно компетентен.
— Това са полезни качества. Защо не ги използваш, за да накараш Винсънт да се материализира, така че да можем да се приберем и да си легнем?