Кукувиците от Мидуич
- Автор: Уиндем Джон Паркс Лукас Бейнон Харрис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Роза Григорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кукувиците от Мидуич». Краткое содержание книги:
— О! — възкликна Зелъбай и потъна в размисъл.
Алън попита, коя е Маргарет Хаксби.
— О, извинявай. Вероятно не я познаваш. Тя е една от младите дами на мистър Крим — или по-скоро беше. Една от най-умните сред тях, както разбрах. Академично — д-р Маргарет Хаксби, кандидат на науките, Лондон.
— Една от… ъъъ… засегнатите?
— Да. И една от негодуващите — отвърна Анджела. — Сега е решила да офейка и си е отишла, като е оставила Мидуич да се грижи за бебето. Буквално.
— Но къде точно се намесваш ти, скъпа? — попита Зелъбай.
— О, тя просто е решила, че съм надеждно лице за официално уведомяване. Каза, че е звъняла на мистър Крим, но днес го нямало. Искаше да уреди нещата за бебето.
— Къде е то сега?
— В квартирата й. В къщата на по-старата мисис Дори.
— И тя просто е излязла?
— Точно така. Мисис Дори още не знае. Трябва да отида и да й кажа.
— Може да стане доста неприятно — поклати глава Зелъбай. — Виждам как се надига хубавичка паника сред другите жени, дали квартири на тези момичета. Всичките ще ги изхвърлят навън още тази вечер, преди и те също да са взели автобуса. Не можем ли да позадържим новината? Да дадем време ма Крим да се върне и да направи нещо? В края на краищата, неговите момичета не са грижа на Мидуич — не на първо място, във всеки случай. Освен това, тя може да промени решението си.
Анджела поклати глава.
— Не и точно тя, смятам. Не го е направила спонтанно. Фактически доста грижливо е обмислила всичко. Нейната логика е: Не е искала да идва в Мидуич, просто са я изпратили тук. Ако някой я е изпратил в район с жълта треска, той би отговарял за последствията. Е, изпратили са я тук и не е нейна вината, че вместо треска е хванала това. Сега е тяхна работа да се занимават с него.
— Хм — промърмори Зелъбай. — Имам чувството, че такъв паралелизъм няма да бъде приет от правителствените кръгове единодушно.
— Така или иначе, това е нейната теория. Тя изцяло отхвърля детето. Казва, че е отговорна за него не повече, отколкото ако й го бяха подхвърлили пред вратата и следователно няма никаква причина да се примири, или да очакват да разбие живота и кариерата си заради него.
— С последица, че сега то е захвърлено в приют — освен ако тя не реши да плаща за издръжката му, разбира се.
— Естествено, попитах я за това. Отговори, че селото и Чифлика могат да се борят за отговорността помежду си; тя положително не е нейна. Отказа да плати каквото и да било, тъй като плащането можело да се изтълкува от закона като признаване на задължение. Въпреки това мисис Дори или друго лице с добър характер, което ще приеме да се грижи за бебето, ще получава сума, равна на две лири седмично, изпращани анонимно и нередовно.
— Права си, скъпа. Наистина го е обмислила. Въпросът трябва да се проучи. Какво ще стане, ако това отхвърляне се остави без възражения? Смятам, че отговорността за едно дете трябва да е регламентирана някъде. Мислиш ли, че трябва да се обадим на властите и да й спретнем съдебно решение?
— Не знам, но тя сигурно е предвидила, че нещо такова може да стане. И ако стане, ще го оспорва чрез съда. Твърди, че медицинска експертиза може да докаже, че е невъзможно детето да е нейно. Поради това ще настоява, че след като е поставена в положението на родител без свое знание и съгласие, не може да й се търси отговорност. Ако това не успее, остава й възможността да подхване действия срещу небрежността на Военното разузнаване, в резултат на която е била изложена на опасност; или че си затваря очите пред насилие; или, може би, че сводничи. Не беше решила точно какво.
— Не ми се вярва да успее — каза Зелъбай. — Би трябвало да се скалъпи доста чудновато обвинение.
— Е, тя изглежда не мислеше, че може да се стигне чак дотам — потвърди Анджела.
— Смятам, че тук е съвършено права — съгласи се Зелъбай. — Ние самите положихме доста усилия, за да се запази всичко в тайна, но незабележимите официални машинации трябва да са били значителни. Дори доказателствата, необходими да се предизвика съдебно решение, биха били манна небесна на журналистите от цял свят. Фактически, издаването на такова решение би могло вероятно да донесе на д-р Хаксли цяло състояние по един или друг начин. Горкият мистър Крим… и горкият полковник Уесткот! Боя се, че ги чакат безпокойства… Питам се само докъде се простира властта им в случая?… — Той потъна в размисъл за известно време, после продължи. — Скъпа, тъкмо говорех с Алън да отведе Ферълин оттук. Съобщението ти като че ли прави нещата още по-спешни. Щом се разчуе и други могат да решат да последват примера на Маргарет Хаксби, не мислиш ли?
— Нищо чудно да ги накара да вземат такова решение — съгласи се Анджела.