Преди да те срещна
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преди да те срещна». Краткое содержание книги:
Тъкмо когато Шеридан се опитва да му обясни коя е всъщност, претърпява злополука и получава амнезия. Не си спомня нищо от миналото, единственото, което знае, е, че се влюбва в зашеметяващо красивия граф Уестморланд.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=3875
— Ако информацията е вярна, тогава или перлите са много малки, или самата графиня е невероятно дебела жена! — върна със заразителен смях Шери.
— Защо смяташ така?
— Защото ако перлите са големи, а тя — дребна и слаба, ще се наложи да използват крик, за да й помогнат да се изправи, след като се поклони на краля.
Стивън още се усмихваше при мисълта за надменната закръглена графиня, когато Шеридан подпря брадичка на сключените си длани и попита:
— Когато настъпи април и всички благородници пристигнат и останат до юни в Лондон, за да дочакат края на Сезона, какво става с децата им?
— Децата остават в именията, поверени на грижите на техните бавачки и гувернантки.
— И същото важи и за есента, когато се открие втория Сезон?
Стивън кимна. Тя наклони глава и неодобрително рече:
— Представям си колко самотни се чувстват горките деца през всичкото това време!
— Те не са сами — търпеливо й напомни младият мъж.
— Самотата няма нищо общо с това да останеш сам. Независимо дали си дете или възрастен.
Стивън отчаяно се опитваше да прекрати обсъждането на тази тема, която според него водеше директно към темата за техните бъдещи деца, и не усети, че последвалите му думи и тонът, с който те бяха изречени, биха могли да я засегнат:
— От личен опит ли говориш?
— Аз… не зная — заекна Шеридан.
— В такъв случай се страхувам, че утре вечер ще ти се наложи да го изпиташ.
— Кое? Да бъда сама?
Тя побутна пастата си с вилицата, събра смелост, вдигна поглед и директно попита:
— Заради това, което казах току-що, ли решихте да излезете?
Почувства се като последния негодник, загдето я беше накарал да зададе подобен въпрос.
— Не. Имам много важен ангажимент, който не търпи отлагане — заяви той. — А ако това ще те накара да се чувстваш по-добре, ще те уведомя, че родителите ми вземаха мен и брат ми с тях поне за по две седмици по време на пътуванията им до Лондон. Сега това правят брат ми и снаха ми, а също и някои техни приятели.
— О, това е прекрасно! — възкликна Шеридан. — За мен е огромно облекчение да разбера, че се срещат и по-отговорни родители!
— Повечето представители на нашите среди посрещат с насмешка проявите на подобна родителска привързаност — сухо я уведоми Стивън.
— Не мисля, че човек трябва да се влияе от мнението на околните. А вие? — смръщи вежди тя.
Стивън се разкъсваше между желанието си да се засмее, чувството на съжаление и обзелото го едновременно това раздразнение: едва сега осъзнаваше, че Чариз Ланкастър го подлага на подробен разпит, претегля и преценя всичките му достойнства не само като неин бъдещ съпруг, но и като баща на бъдещите й деца — роли, които той нямаше намерение да поема. А и мнението й за него едва ли беше много високо, да не говорим пък за перспективите, които я очакваха в случай, че покажеше презрението към общественото мнение — само за седмица тя щеше се превърне в социален аутсайдер. Стивън никога не се интересуваше от мнението на хората, но той беше мъж, при това богат и с множество титли, които му даваха правото да се държи както му харесва. За нещастие същите матрони, които копнееха да го оженят за дъщерите си и които с огромно задоволство коментираха многобройните му пороци, щяха да заклеймят Чариз Ланкастър дори за най-дребното провинение по отношение на етикета.
— Мислите ли, че човек трябва да позволи мнението на околните да определя действията му? — повтори въпроса си Шери.
— Не.
— Радвам се да чуя това.
— Страхувах се, че точно това ще кажеш — през смях отвърна Стивън.
17
— Каквото и да сте направили, то с положителност е подействало — заяви доктор Уитиком на следния ден.
Стивън стоеше в малкия салон и очакваше Шери да слезе за вечеря.
— Значи тя се чувства добре? — попита доволно графът. Изпитваше облекчение от факта, че пламенната му „годеница“ не е изпаднала в душевни терзания заради свободата която двамата си бяха позволили предната вечер, и не беше споделила подробностите със стария лекар.
Стивън беше прекарал целия ден в кабинета си, обсъждайки с един архитект плана за обновяването на едно от именията си, и не беше зърнал Шери дори за миг. Това не означаваше, че нямаше представа за онова, което младата американка правеше — слугите непрекъснато му донасяха че госпожица Ланкастър с в отлично настроение. Графът с нетърпение очакваше предстоящата вечер, която щеше да прекара първо с Шери, а по-късно — с Хелън. Не си и задаваше въпроса кое от двете щеше да му достави по-голямо удоволствие.