Завинаги в твоята прегръдка
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илия Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завинаги в твоята прегръдка». Краткое содержание книги:
— Тази задача бе поверена от Негово царско величество на капитан Некрасов — уведоми го Зиновия. — А на помощ ми се притече един англичанин на служба при царя. Той бе излязъл на полеви учения с хората си в този район, когато се натъкна на каретата ми и прогони разбойниците.
— Англичанин ли? — възкликна Ана, ужасена от мисълта, че един чужденец би могъл да се издигне до подобен чин в Русия. — Къде е бил умът на моя братовчед, когато е канил англичанин в армията си? Или това може да е дело на баща му? Патриарх Филарет ще ни докара дотам да ни прережат гърлата докато спим, като пълни града с чуждестранни наемници.
— Скъпа, как може да говориш така за добрия патриарх? — подигравателно попита Алексей.
— Нека Иван ти каже! Филарет си е присвоил царската власт с помощта на сина си. Амбициите му далеч надхвърлят патриаршеските задължения. Така е! Сега щеше да седи на трона вместо сина си, ако Борис Годунов не го бе принудил да се замонаши, за да спаси собствената си корона.
Алексей мрачно изгледа дяка, който побърза да забие нос в чинията си.
— Подобни приказки са опасни, Ана, и ти знаеш не по-зле от мен, че за Негово величество няма никаква полза да не следва съветите на баща си. Преговорите с Полша се водеха не само за да прекрати войната, но и за да освободи Филарет. Наистина, мирът ни струваше множество руски градове и крепости, но според мен спечелихме нещо много по-ценно. Патриарх Филарет Никитич притежава достатъчно мъдрост, за да взема решенията, които са нужни на тази страна. Довел е тук чужденци да ни осигурят безопасност и да обучат нашите войски и не мога да го виня, задето се стреми да подсили армията и отбраната ни. Те трябва да бъдат подсилени!
— Но какво говориш, Алексей? Този полковник Райкрофт е англичанин!
Ана изглеждаше потресена, че съпругът й приема този факт така лекомислено.
Зиновия се притече на помощ на полковника, без да е съвсем сигурна защо трябва да се чувства тъй засегната от негово име.
— Онзи негодник Ладислас се подиграваше на царските хора, докато полковник Райкрофт не застана на пътя на неговата глутница и тогава разбойникът трябваше да оплаква себе си. Аз поне съм дълбоко благодарна на англичанина и неговите умения, защото ако не беше той, сега нямаше да съм на сигурно място във вашата къща.
Ана изсумтя наум при нейните думи, но на глас изрази само учтиво порицание:
— Разбира се, скъпа, че ще бъдете благодарна на подобен човек. В крайна сметка нали майка ви бе англичанка, но други болярки биха проявили достатъчно добър вкус да не се радват на присъствието на чужденци. — Тя присви дълбокомислено устни и предположи: — Вероятно сте го намерили за привлекателен?
— Не особено — студено отвърна Зиновия, донякъде объркана от предположението на Ана, че чувството й за благодарност би могло да бъде породено от нечия хубост. — Всъщност капитан Некрасов е с много по-приятна външност, макар да не се справя така добре със сабята. Ценя високо помощта на капитана, но не му се представи възможност да ме спаси.
— Подобна щастлива случайност би могла да бъде изтълкувана като пръст Божи, освен ако случайно не се е намесила някоя по-земна ръка, за да насочи събитията — жилна я Ана. — Цяло щастие е, че този англичанин се е оказал толкова наблизо, за да ви се притече на помощ. — Тук тя хитро се усмихна и добави: — И както вие твърдите, тъкмо в последния миг. Може би той просто е изчаквал, за да оцените после подвизите му по-високо.
Зиновия й възрази с неприкрит плам:
— Като се има предвид на каква опасност бе изложен този човек, не намирам никакви основания той да е уредил нападението, за да извлече някаква изгода. Той едва не заплати най-високата цена, която може да даде един човек, за да ме спаси. Аз поне съм безкрайно благодарна, че се отървах от разбойниците и също толкова радостна, че и полковник Райкрофт се измъкна жив.
Ана отклони взор към Иван, който тъкмо натъпкваше една палачинка с хайвер в устата си с такава лакомия, сякаш великите пости започваха на следващия ден.
— Вашата гледна точка съвпада ли с нейната, добри ми Воронски?
Хлътналите очички трепнаха изненадани и веднага се залепиха за княгинята. После, като усети, че очакват да отговори, той заработи енергично с мършавата си челюст, за да преглътна по-скоро огромната хапка. Преглъщайки с усилие, Иван прокара залъка с щедра глътка водка и хвърли поглед към Зиновия, но видя, че тя също го гледа очаквателно. Избърсвайки устни с опакото на ръката си, той се прокашля и за пръв път потвърди думите й, тъй като знаеше, че иначе тя веднага би го изобличила в лъжа.