Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
През продължилото десетилетия пътуване в търсене на планета за колонизиране пътниците бяха изградили самостоятелно общество. По някое време ресурсите им бяха започнали да се изчерпват и те бяха спрели в един астероиден облак край червеното джудже Майер, откъдето се бяха снабдили с достатъчно воден лед, минерали и метали, за да им стигнат за още няколко десетилетия.
Там някои находчиви заселници бяха направили изчисления, бяха разработили проекти и се бяха убедили, че могат да използват строителното и миньорското оборудване на борда на „Канака“, за да създадат изкуствена среда сред скалите, близо до слабата алена светлина на малката звезда. Майеровият пояс предлагаше достатъчно суровини, за да даде на малката група шанс за борба, и по-малкият брой на пътниците на заселническия кораб щеше да помогне на всички други колонисти.
„Канака“ бе останала край червеното джудже цели десет години и всички се бяха уверили, че смелите Майерови доброволци са в състояние да отглеждат храна в подземни астероидни помещения и да осигуряват енергия от слабата светлина на слънцето. Въпреки че другите заселници бяха сметнали това за безнадеждно — нова колония на пустинен остров в космоса, обречена да загине — доброволческите семейства бяха заложили на шанса, даден им от мястото, което бяха нарекли „Рандеву“.
Колонията бе оцеляла, бе процъфтяла и впоследствие бе положила основите на скитническата култура. Затова и Джес нямаше право да твърди, че тези жилави хора не могат да успеят на адски свят като Исперос. Особено когато парада командваше Кото Окая.
Попаднали в електромагнитен капан, късове звездна материя се понасяха нагоре като нажежен до бяло локомотив, излъчващ радиация, по-смъртоносна от самата топлина. Слънчевите петна приличаха на черни оазиси по повърхността на звездата, но бяха също толкова опасни, колкото и по-горещата хромосфера, основи на яростни изригвания.
Джес се бореше с управлението на кораба и се опитваше да не мисли за опасностите, на които се излагаха.
— Кото…
— Събрах нужните данни. — Инженерът изглеждаше доволен. — Сега трябва да се върнем в Рандеву, за да ги анализирам.
Джес погледна датчиците, които показваха, че системата върви към претоварване.
— Да, няма да е зле.
Докато се отдалечаваха от кипящото слънце и неговата гореща планета, той отново си помисли за Ческа. Надяваше се, че вече се е завърнала в астероидния куп. Въпреки че слънчевите бури оставаха зад тях и корабът навлизаше в космическия студ, младежът усети, че се поти.
20.
Ческа Перони
Вечно предпазлива, Ческа Перони пилотираше космическата яхта по обиколен маршрут през няколко звездни системи. Съмняваше се, че Рейналд, бъдещият владетел на Терок, ще я проследи или че някой от охранителните кораби на Гъската е пуснал шпионски устройства по дирите й, но скитниците по навик прикриваха следите си.
Век и половина бяха пазили в тайна скривалищата си от любопитните погледи на другите човеци. Всички кланове бяха загрижени от могъществото, демонстрирано от Теранския ханзейски съюз. Напоследък машинациите на председателя Венцеслас, целящи да затегнат контрола върху ектипроизводството, бяха направили скитниците още по-подозрителни.
— Как ще реагират клановете на Рейналдовите идеи? — попита тя и се извърна от контролния пулт, за да погледне слабото лице на наставницата си.
— Много отдавна илдирийците с радост преотстъпили небесните си мини на нас, скитниците, но самите ние винаги сме били прекалено недоверчиви към всички. — Старицата се вторачи в звездните полета, които бавно и едва забележимо се променяха, докато яхтата изминаваше огромните космически разстояния. — От друга страна, никога не е излишно да знаеш кои са евентуалните ти съюзници.
Ческа кимна.
— Рейналд е подходящ кандидат.
— За съпруг ли? — Ихи Окая повдигна вежди.
Младата жена долови ироничния тон на говорителката, но въпреки това се изчерви.
— Имах предвид деловото му предложение. Терокците са запазили независимостта си и не позволяват Гъската да наложи контрол върху зелените им жреци.
— Имаме много общо с тях. — Ихи Окая сви сбръчканите си устни и гласът й стана по-сериозен. — За съжаление, просто нямаме нужда от нищо, което може да ни предложи Терок.