Границата Мохо
- Автор: Чайлд Линкольн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Границата Мохо». Краткое содержание книги:
Най-забележителното подводно откритие в историята!
Лекарят от Военноморския флот Питър Крейн спешно е повикан на отдалечена петролна платформа в Северния Атлантически океан, за да помогне в поставянето на диагноза на странно заболяване, разпространяващо се сред персонала. Когато пристига, Крейн научава, че реалният проблем се спотайва далеч долу — на „Буря в бездната“, изумителна авангардна научноизследователска база, построена на океанското дъно. Свръхсекретната станция е проектирана с една-единствена цел — да изкопае наскоро открит подводен обект, който може би съдържа ключа за тайна, обвита в многовековни митове и догадки.
Крейн полага клетва да мълчи и се спуска в базата. Научава, че по време на разкопките се наблюдават обезпокоителни заболявания. Крейн осъзнава, че тайната база крие нещо много по-сложно от медицинска загадка и че откритието е всъщност много по-зловещо и по-смъртоносно, надхвърлящо човешките представи!
— Потвърдено ли е?
Капитанът кимна.
— И е извършено умишлено?
— Да — тихо отвърна Королис. — Чист късмет е, че пробойната е точно тук, а не другаде.
— Добре. А хората ти?
— Трябва да дойдат след няколко минути.
— Ясно. — Спартан кимна и замислено загледа след Королис, който се върна по моста.
После погледна папката. Отвори я и набързо прочете написаното на листа. Дори то да му въздейства по някакъв начин, това се изрази само в стягането на челюстта му и лекото зачервяване, което се появи над яката му и бавно плъзна към лицето му.
Силни гласове го стреснаха и го изтръгнаха от мислите му. Адмиралът вдигна глава и видя, че главният учен, Ашър, спори с пазачите, които не му разрешаваха да се качи на платформата. Ашър се обърна към Спартан и адмиралът кимна. Пазачите отстъпиха встрани и Ашър се приближи до него, запъхтян от изкачването.
— Какво правите тук, докторе? — кротко попита Спартан.
— Дойдох при вас.
— Това го виждам.
— Не отговаряте на обажданията ми, нито на имейлите ми.
— Много съм зает. Възникнаха важни въпроси.
— И аз ви изпратих нещо важно. Докладът на нашия изследовател за откритието в библиотеката на замъка Гримолд. Прочетохте ли го?
Адмиралът за миг отмести очи към инженерите, които запушваха пробойната, после отново погледна главния учен.
— Прегледах го.
— Тогава знаете за какво говоря.
— Откровено казано, докторе, малко съм изненадан. За учен вие сте прекалено доверчив. Всичко може да е плод на въображението. Знаете колко суеверни са били хората тогава. Разказите за демони, вещици, морски чудовища и други врели-некипели са безброй. Дори да имат претенции за достоверност, няма причина да смятаме, че този разказ има нещо общо със случая, който проучваме.
— Ако бяхте прочели документа, щяхте да видите аналогиите. — Обикновено спокойният и сдържан Ашър беше видимо развълнуван. — Разбира се, възможно е двете неща да не са свързани. Но ако не друго, това поне подчертава необходимостта от забавяне на темпото. Нека първо разберем повече за онова там долу.
— Единственият начин да го направим е, като го извадим. Вече научихме и открихме доста неща. Вие го знаете по-добре от всеки друг.
— Да, но вижте последиците. Здрави хора се разболяват — обезпокоително много хора. Хора без предишни емоционални проблеми изпадат в психоза.
— Вие доведохте на борда човек, за да разбере какъв е проблемът. Какво прави той?
Ашър пристъпи още по-близо.
— Работи с вързани ръце, защото не сте му дали достъп до долните нива, където са реалните проблеми.
Спартан се усмихна студено.
— Вече говорихме по този въпрос. Сигурността е от първостепенна важност. Питър Крейн е риск за сигурността.
— Той е много по-малък риск от…
Адмиралът му направи знак да млъкне. Ашър се дръпна и проследи погледа му. На платформата беше стъпил друг човек — мускулест, загорял от слънцето мъж в черна военна униформа. Носеше черна брезентова чанта. Прошарената му коса беше подстригана съвсем късо.
Мъжът — леко накуцваше — видя Спартан, приближи се до него и козирува.
— Офицер Уобърн се явява по ваша заповед, сър.
— Къде са хората ви, офицер? — попита адмиралът.
— Чакат пред Компресионния комплекс.
— Отидете при тях. Капитан Королис ще ви покаже жилищните помещения.
— Слушам, сър. — Уобърн отново отдаде чест, обърна се кръгом и тръгна.
Спартан се обърна към Ашър.
— Ще взема съвета ви под внимание.
— Кой е този човек? — попита Ашър.
— Чухте. Офицер Уобърн.
— Още военни? Трябва да има някаква грешка.
Спартан поклати глава.
— Няма грешка. Те са тук по препоръка на капитан Королис и ще приемат заповеди пряко от него. Той смята, че са необходими повече хора за засилване на охраната.
Лицето на Ашър помръкна.
— Назначаването на допълнителен персонал е съвместно решение, адмирале. Трябва да го вземем заедно като екип. А ако се съди по отличителните знаци, Уобърн е…
— Това не е демокрация, докторе. Не и когато става чума за безопасността на Базата, а в момента безопасността е застрашена. — Спартан кимна към групата инкенери и техници в другия край на платформата.
Ашър погледна към тях и попита:
— Какво е положението с пробойната?
— Успешно е запушена, както виждате. От повърхността е изпратена капсула с допълнително уплътнение за външната страна на купола. Отвътре е запечатана временно, докато се изработи нещо по-трайно. Ще отнеме известно време. Пробивът е дълъг около метър и половина.
Главният учен се намръщи.
— Метър и половина? При толкова тънка струя?
— Да. Но не е било замислено така.