Траксас и монасите воини
- Автор: Скотт Мартин
- Серия: thraxas #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Траксас и монасите воини». Краткое содержание книги:
11.
На следващия ден се събудих с подути крака и отвратителен махмурлук. Измъкнах се от леглото и затършувах в шкафа, където бяха запасите ми от листа на лесада. Носят ги право от Елфските острови, защото са особено ефикасни срещу препиване. Бях ги взел от един елф, който ме нае преди няколко месеца. Оказа се, впрочем, че е измамник и престъпник, и накрая си получи заслуженото, но поне ми остави нещо полезно за спомен.
Доколкото си спомням, тогава Ханама от Гилдията на убийците им видя сметката на него и аверчето му. Сетих се, че тъкмо нейната дребна, загърната в черно наметало фигура бях зърнал да се спотайва в храсталаците снощи. Само това ми липсваше, да се намесят и от Гилдията на убийците.
Не след дълго почувствах първите благодатни ефекти на лесадата. Когато махмурлукът поотмина, усетих, че ме болят всички мускули. Сигурно беше заради дългото среднощно прибиране у дома, прекъснато от продължителен престой в една таверна в Купиш. Много приятно местенце и никакви проблеми с Макри. Хората бяха ужасно любезни и сигурно щяха да си останат такива дори да бяхме оркски вождове — стига в джобовете ни да дрънкаха гурани.
Централната част на Кушни се състои от тесни криволичещи улички, изпълнени с кръчми, бордеи, игрални зали и други свърталища на престъпници и градска измет. Тук периодично си дават среща и бандите на Братството и Приятелския кръг, които постоянно воюват за нови територии. Често наминавам насам, главно поради естеството на работата си. Макри, която няма достатъчно време да излиза в обществото, не е свикнала с подобни места. Предполагам, че остана изненадана от силата на алкохола, който сервират. Постоянно повтаряше, че не е пияна, но мога да се закълна, че й трябваха петнайсет минути, за да изкатери стълбището, когато се прибрахме, и едва ли щеше да успее, ако не я бях подпрял на площадката.
Ето защо изпитах известно удовлетворение, когато тя се домъкна в стаята ми доста късно сутринта и помоли за няколко листенца лесада. Беше се загърната в едно старо одеяло и изглеждаше като поредната жертва на чумна епидемия. Признавам, че я бива повече от мен да върти сабята и да изучава философия, но рече ли, че може да ми надвие в пиенето, ще я спукам от подигравки.
Ръката й трепереше, докато повдигаше позлатената чаша към устата си.
— Изглеждаш почти толкова зелена, колкото е листото — присмях й се доволно. — Казах ти, че този планински кли е твърде силен за теб. Трябва да имаш много здрав стомах за подобни напитки.
— От какво го правят, за Бога? — простена тя.
— От грозде, мая, жито… Кой знае? Горе в планините слагат каквото им падне.
Тя потръпна.
— На теб не ти ли е зле?
— Ни най-малко. Трябва доста да изпия, за да го почувствам. Станал съм преди първа молитва.
— Глупости — махна с ръка Макри. — Живнал си заради листенцата от лесада.
Преглътна нейните листа с видимо усилие и разтри слепоочията си.
— Май днес няма да успея за часовете по теология.
Заех се да почиствам масата. Макри отвори очи и ме погледна.
— Престани да тропаш. Зная защо го правиш — за да ми покажеш, че ти няма нищо от пиенето. Ще я убия тази Глухарче.
— Защо?
— Ще й откъсна главата. Веднага щом се пооправя, ще я нанижа на сабята си.
Глухарче, изглежда, пак бе подхванала любимата си тема за делфините. Макри обикновено й съчувстваше, но днес не беше в подходящо настроение.
— Всъщност не бих имала нищо против сега някой да ми даде този целебен камък. Никога вече няма да пия в Кушни.
После потъна в мрачно мълчание — чакаше билката да си свърши работата. Въпреки че беше горещо, Макри се бе увила зиморничаво в парцаливото одеяло. Бедничката. Реших да не й припомням, че снощи седна в скута на един известен пласьор на дуа и дори се опита да го целуне, преди да я изхвърлят от таверната. Щях да й го разкажа, когато поукрепне.
Когато слязох долу, Гурд и Танроуз вече бяха запретнали ръкави. Прегледах менюто на Танроуз и избрах няколко нещица за силна, засищаща закуска. Спрях се на риба, защото Танроуз е особено добра в морската кухня. Забелязах обаче, че Гурд се намръщи, когато чу поръчката ми. Рибата винаги му разваля настроението. Сигурно защото кварталният продавач на риба, инак доста преуспяващ търговец, от известно време е хвърлил око на Танроуз и винаги й прави големи отстъпки, когато ходи да пазарува от него. Тъкмо това пробужда ревността на Гурд. Бедният стар варварин. Сигурно по време на военни маршове е прекосил половината свят, но сърцето му все още трепти като на влюбен пубертет. Направо е хлътнал по Танроуз, а тя се държи така, сякаш това й е приятно и нищо повече. А и Гурд не знае как да продължи. Нали в душата си е вечният ерген. Междувременно страда дълбоко всеки път, когато любимата му се върне от среща с продавача на риба.