Падналите ангели
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Падналите ангели». Краткое содержание книги:
— Дяволите да го вземат! — Закачливото настроение на Рафи се изпари, докато слушаше оскъдните факти, събрани от Маги. Запита се за миг кой ли е бил информаторът й: някой собственик на игрална зала на възглавницата тази сутрин, но отпъди мисълта, за да разсъди по-сериозно. — Може би ще мога да посетя този клуб по-късно довечера, след като те оставя?
— Не ми се вярва да има особена полза от това. Едва ли можеш да питаш работещите там за имената на двамата мъже, които са говорили за убийство миналата вечер.
— Така е, но онези хора може да са били редовни посетители. Ако подметна нещо критично по адрес на Касълрий или Уелингтън, някой може да завърже разговор с мене.
И понеже тя продължи да мълчи, той добави:
— Бива ме да се преструвам, нали знаеш.
— Не мисля така — каза тя, но явно не беше убедена. — Предполагам, имаш достатъчно здрав разум, за да отидеш там въоръжен, нали? Има френски офицери, които нарочно оскърбяват чужденци с надеждата да предизвикат дуел. Като англичанин ти ще си лесна плячка. Не толкова добра като прусака, но достатъчно привлекателна за войнствените французи.
— Трогнат съм от загрижеността ти за опазването на моето съществуване.
— Не се ласкайте, ваша светлост — каза тя намръщено. — Просто не ми харесва да губя партньор на шах точно посред играта.
Не му беше ясно дали в гласа й прозира сарказъм или просто хумор. Тя добави:
— Ако те принудят да участваш в дуел, пистолетите може би ще са най-добрият избор. Повечето френски офицери по принцип предпочитат шпагата и рядко някой чужденец може да се мери с тях.
Рафи тъкмо щеше да попита защо е толкова уверена в точния му мерник, но се сети за един забравен следобед, когато двамата бяха стреляли по мишени в частното стрелбище на един приятел. Сигурно си е спомнила за умението, му. Марго също беше добра колкото него, единствената жена, която познаваше, способна да стреля също толкова добре, колкото и мъжете. Това бе едно от многото неща, на които я бе научил баща й, който се държеше с нея, сякаш му беше син, а не дъщеря. Едно от многото неща, които я правеха различна от всички други жени, които някога бе познавал.
Каретата спря пред театъра. Докато Рафи й помагаше да слезе, Маги привлече вниманието на зяпачите наоколо. Тя веднага влезе в ситуацията и зафлиртува, хвърляйки усмивки на всички страни. Никой дори не би заподозрял, че това е хладнокръвна шпионка, а не разгорещена развратница.
Той я придружи до частната им ложа. Пиесата беше прекрасна и от време на време хуморът на Молиеровия Тартюф караше Рафи да забрави за сериозните си мисли.
Но докато течеше представлението, той все по-ясно усещаше близостта на Маги. Когато започна второто действие, той небрежно сложи ръка на облегалката на стола й, без да я докосва, но достатъчно близо, за да почувства топлината на кожата й.
Харесваше му да я гледа как се навежда напред, сякаш погълната от представлението. Но не Молиер бе причината по високите й скули да избият леки розови петънца; тя също така осъзнаваше близостта му и Рафи се досещаше, че тя не се доверява достатъчно на себе си, за да се облегне на него. Добре. Той остави върховете на пръстите си да се плъзнат по голото й рамо.
Тя потръпна и ръката й стисна по-силно сгънатото ветрило. Той се запита докъде може да стигне, преди тя да го спре. Едва ли много далеч. Той отново отпусна ръката си на стола. Постепенно тя се успокои и се облегна на тапицираната облегалка, а раменете й леко се допряха до ръката му.
Това беше приятна игра. Той тъкмо реши да погали леко основа та на врата й, когато от галерията се разнесе някакво ръмжене. Рафи дръпна ръката си и се наведе напред, за да погледне през парапета на ложата. Ръмженето се превърна в ропот и Рафи видя как хората долу си сочат нещо един на друг.
Актьорите се мъчеха да надвикат с репликите си растящия шум, но виковете Да живее кралят! започнаха да се смесват с Да живее императорът! Последният актьор, който отвори уста, бе замерен с плодове и всички хукнаха да се спасяват зад кулисите.
Някои зрители вдигнаха бели знамена, което означаваше подкрепа за краля. Когато бонапартистите започнаха да развяват виолетови знамена, Рафи разбра, че предстои сбиване. Едно от най-страшните събития в живота му бе тогава, когато се бе озовал насред едно улично сбиване в Лондон, а тълпата долу се готвеше да поеме в същото опасно направление.
Роялистите превъзхождаха числено бонапартистите и виолетовите знамена едно по едно бяха разкъсани. Един як мъжага със знаме с имперския орел бе смъкнат на пода и изчезна под бруталните ритници и юмручни удари. Една жена нададе внезапен пронизителен писък. Виковете Да живее кралят! Да живее кралят! започнаха да преминават в дрезгав застрашителен рев, от който стените и таванът трепереха.