Как един крал погубва Франция
- Автор: Дрюон Морис
- Серия: les rois maudits #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лилия Сталева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Как един крал погубва Франция». Краткое содержание книги:
В началото на четиринадесетото столетие Франция е най-могъщото, най-гъсто населеното и най-активно християнско кралство — страхуват се от война с нея, тачат мнението й, търсят закрилата й. И човек би могъл да помисли, че за Европа е настъпил френски век.
Коя е причината четиридесет години по-късно същата Франция да бъде сразявана по бойните полета от една петорно по-малобройна нация, благородничеството й да се разедини, буржоазията да се разбунтува, народът да изнемогне под прекалено тежките данъци, провинциите да се откъснат една от друга, скитнически банди да я подлагат на опустошения и злосторничество, властта да загуби всякакъв престиж, монетите да бъдат обезценени, търговията — парализирана, а нищетата и несигурността да царуват навред? На какво се дължи нейната разруха? Кое предизвика обрата в съдбата й?…
Виждате ли, пътят изглежда по-кратък, като си говорим така. Тази вечер остава само да се нахраним и да поспим. Утре ще бъдем в Оксер, където ще имам вести от Авиньон и Париж. А, още една дума, Аркамбо. Бъдете предпазлив, ако епископът на Бурж, който ни придружава, случайно ви заговори. Този човек никак не ми харесва и го подозирам, не знам защо, че поддържа връзки с Капочи. Подхвърлете уж съвсем нехайно това име пред него и ще ми кажете впечатлението си.
III
НА ПЪТ КЪМ РУАН
Крал Жан действително отиде в Жизор, но остана там само колкото да вземе сто копиеносци от гарнизона. После тръгна съвсем явно по пътя за Шомон и Понтоаз, та всички да помислят, че се връща в Париж. Беше взел със себе си втория си син, анжуйският херцог, и брат си, орлеанският, който изглежда по-скоро като негов син, защото има седемнадесет години разлика с краля и само две с престолонаследника.
Кралят беше взел в ескорта маршал Одреем и двамата втори шамбелани Жан д’Андризел и Ги дьо Ла Рош, защото няколко дни по-рано бе изпратил в Руан Лори и Никола Брак под предлог, че ги заема на престолонаследника да се погрижат за приготовленията около пиршеството.
Кой още беше тръгнал с краля? О, той добре бе подбрал дружината си. Братята д’Артоа, Шарл и другият… „братовчеда Жан“… който яздеше плътно зад него и надвишаваше с цяла глава групата, и още Луи д’Аркур, присъединил се към партията на краля, след като се беше скарал с брат си и с чичо си Годьофроа. Няма да ви изброявам щитоносците и ловджийската свита, Коркийеровци, Юе де Вант и други от рода Модетур. Естествено! Кралят отиваше на лов и искаше да изглежда, че наистина е така; беше възседнал ловния си кон, един бърз, послушен и кротък неаполитански жребец, към когото е особено привързан. Никой нямаше да се учуди от това, че го следват сержантите от личната охрана начело с двама юнака, известни с мускулите си, Ангеран Лалман и Перине льо Бюфл. Тези двамата могат да повалят човек само като го хванат за ръка… Добре е кралят винаги да се движи с плътна охрана. Светият отец си има своята. Аз също имам телохранители, които яздят непосредствено до носилката, вероятно ви е направило впечатление. Толкова съм свикнал с тях, че дори не ги забелязвам; но те не ме изпускат от очи.
Едно нещо би могло да предизвика изненада, но би трябвало да си наблюдателен: личните прислужници, навярно Тасен и Пупар льо Барбие, носеха увиснали от седлата им шлема, навратника, големия меч, цялото бойно снаряжение на краля. А също и присъствието на краля на престъпниците, един тип на име… Гийом… Гийом не помня вече кой… който не само следи за реда в бордеите в градовете, в които отсяда кралят, но е и натоварен с прякото кралско правосъдие. Откакто Жан II е на трона, на тази длъжност има повече работа.
Заедно с копиеносците, които тръгнаха от Жизор, щитоносците на херцозите и хората на всички тези рицари, конниците станаха около двеста и много от тях бяха въоръжени с копия, твърде внушителна дружина за гонитба на сърнета из храсталаците.
Кралят бе поел пътя за Шомон-ан-Вексен, но никой не го видя да мине през селището. Конницата му се изпари като с вълшебна пръчица. Бе накарал да пресекат полето и да се върнат на север към Гурне-ан-Бре, където не се забави, отби се само вземе граф дьо Танкарвил, един от малкото знатни сеньори от Нормандия, които му бяха останали верни, защото беше на нож с братята д’Аркур. Заобиколен от двадесет рицари от войската си, Танкарвил остана слисан, защото очакваше маршал Одреем, а съвсем не краля.
„Моят син, престонаследникът, не ви ли е поканил утре в Руан, месир графе? — Да, сир; но известието от месир маршала, дошъл да инспектира крепостите в нашата област, ми позволи да не се явявам в тази компания и да се срещам там с лица, които никак не ми се нравят. — И така да е, все пак ще дойдете в Руан, Танкарвил, и ще ви кажа какво ще правим там.“
При което всички конници се отправиха в падащата нощ на юг и доста скоро, след три или четири левги, към които обаче трябва да прибавим изминатите осемнадесет от сутринта, спряха да пренощуват в един твърде усамотен замък край лионската гора.
Ако по тези места е имало шпиони на наварския крал, сигурно са били доста затруднени да го уведомят накъде е тръгнал френският крал по този неравен път и с каква цел… видели са краля, тръгнал на лов… после инспектира крепостите…
Още преди изгрев кралят беше на крак и даже беше вече яхнал коня, изпълнен с трескаво нетърпение, припирайки хората си; този път се спуснаха направо през лионската гора. Който искаше да хапне късче хляб и парче сланина, трябваше да го направи с едната ръка, препускайки, хванал юздите и копието в другата.