Аз, детективът
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Аз, детективът». Краткое содержание книги:
И АЗ, ДЕТЕКТИВЪТ ще удовлетвори очакванията на почитателите му по целия свят.
Авторът запознава читателите с любимия си северен бряг на Лонг Айланд, където екзотичната природа е ням свидетел на много опасни тайни.
Опитен и проницателен нюйоркски детектив търси истината, която се крие зад брутално двойно убийство.
Романът е изпълнен с характерното за Демил късащо нервите напрежение и остър хумор.
От време на време минавахме покрай постройки, за които господин Стивънс забравяше да спомене, и ако го попитахме, отговаряше „склад за бои“, „склад за хранителни стоки“ или нещо подобно. И те спокойно можеха да са такива, но той не ни изпълваше с такава увереност. Всъщност имах смътното усещане, че изпитва наслада от тези кретении със секретността и че си доставя удоволствие като ни подръпва каишките.
С изключение на новата централна изследователска сграда, всички постройки бяха останали от военните. Вяха направени от червени тухли или железобетон и повечето от тях не се използваха. Някога това беше представлявало важен военен аванпост, една от многото крепости, пазили Ню Йорк от вражески флот, който така и не се бе появил. Стигнахме до група бетонни постройки. Циментовата настилка беше прорасла с трева.
— Голямата сграда се нарича „257“ — съобщи Стивънс, — както е била обозначена едно време от военните. Допреди няколко години това беше основната лаборатория. След като се преместихме, ние я обеззаразихме с отровен газ и после я запечатахме завинаги, просто в случай, че нещо там е оживяло.
В продължение на няколко секунди никой не се обади, после Макс попита:
— Това не беше ли лабораторията, която веднъж имаше проблеми с изтичане на опасни вещества?
— Случило се е преди аз да постъпя тук — отвърна Стивънс, погледна ме и ми прати восъчната си усмивка.
— Ако искате да надникнете вътре, детектив, мога да ви дам ключа.
Усмихнах му се в отговор и попитах:
— Мога ли да ида сам?
— Това е единственият начин да влезете в 257. Никой няма да дойде с вас.
Наш и Фостър се захилиха. Божичко, не се бях забавлявал така, откакто се подхлъзнах в някаква тиня и се приземих върху десетдневен труп.
— Виж, Пол, ще ида, ако дойдеш и ти — отвърнах аз.
— Нямам особено желание да умра — отбеляза Стивънс.
Когато микробусът се приближи до Сграда 257, видях, че някой е нарисувал с черно върху бетона огромен череп с кръстосани кости и ми хрумна, че тази мъртвешка глава всъщност има две значения — Веселият Роджър, пиратското знаме, което семейство Гордън бяха развели на мачтата си и което в същото време бе символ за отрова или зараза. Загледах се в черния череп на фона на бялата стена и когато се извърнах, образът продължаваше да е пред очите ми. Когато погледнах към Стивънс, мъртвешката глава се наложи върху лицето му — и черепът, и шефът на охраната се хилеха. Разтърках очи, докато оптичната илюзия постепенно не изчезна. Господи, ако не беше посред бял ден и наоколо нямаше цял куп хора, това можеше да е ужасно.
— През 1946-а — продължи Стивънс — Конгресът отпуска пари за изграждане на изследователски център. Според закона някои заразни болести не могат да се изследват в континенталните части на Съединените щати. Това е било необходимо в дните, когато биологичните предпазни мерки не са били много усъвършенствани. И така, Плъм Айланд, който вече изцяло бил държавна собственост и владението над който си поделяли министерствата на земеделието и отбраната, бил естествен център за изследване на екзотични болести по животните.
— Искате да кажете, че тук се изследват само болести по животните, така ли? — попитах аз.
— Тоест че това ще е най-обикновен ветеринарен център?
— Точно така.
— Господин Стивънс, макар да се тревожим, че семейство Гордън може да са откраднали шапен вирус, който е в състояние да унищожи едрия добитък в Съединените щати, Канада и Мексико, това не е причината да сме тук. В плъмайландската лаборатория изследват ли се болести, които могат да заразяват и хора?
— Ще трябва да зададете този въпрос на директора доктор Цолнър.
— Но сега го задавам на вас.
Стивънс се замисли за миг, после отговори:
— Казвам това… заради съвпадението, че министерството на земеделието е поделяло владението на острова с армията. Носеха се много слухове, че това било център за биологично оръжие. Предполагам, че всички го знаете.
— Има много доказателства, че в разгара на студената война химическите части на армията са разработвали тук болести, за да унищожат целия добитък в Съветския съюз. — каза Макс.
— И дори аз зная, че антраксът и другите животински болести могат да се използват като биологични оръжия срещу хора. Вие също го знаете.
Пол Стивънс прочисти гърлото си, после обясни:
— Не исках да кажа, че тук не са се извършвали никакви проучвания на биологични оръжия. Известно време в на чалото на 50-те години определено е имало такова нещо.