Празник в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Празник в смъртта». Краткое содержание книги:
Завесите на еркерния прозорец не бяха спуснати, върху широкия му перваз бяха поставени възглавници в пъстри калъфи, които сякаш отразяваха цветовете на абажурите. Върху лакирания под бяха застлани огромни старинни килими със сложни плетеници върху тъмночервения фон.
Ив знаеше, че компютърът е скрит в резбования шкаф, за да не се нарушава общото впечатление. Всичко в това помещение подсказваше за добрия вкус и богатството на собственика на къщата.
Самата тя не проявяваше особен интерес към старинните книги, но често вечер намираше съпруга си в библиотеката. Рурк обичаше да седи в едно от дълбоките кожени кресла, да чете и да отпива от брендито си. Казваше, че четенето го отморявало и му помагало да се отпусне. Ив знаеше, че се е научил да чете още като малък, когато бил намерил на улицата разкъсано томче на Йейтс.
Тя се приближи до шкафа и отвори вратите, богато украсени с лазулит и малахит. Нареди на компютъра да се включи и предпазливо се огледа.
— Провери всички раздели на библиотеката за Йейтс.
ИМА ДВАМА ЙЕЙТС — ЕЛИЗАБЕТ И УИЛЯМ БЪТЛЪР. ОТ КОГО СЕ ИНТЕРЕСУВАТЕ?
Тя свъси вежди и машинално разроши косата си.
— Откъде да знам? Това бил някакъв ирландски поет.
ИНТЕРЕСУВА ВИ УИЛЯМ БЪТЛЪР ЙЕЙТС. ТЪРСЯ… „ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА ОЙЗИН“ СЕ НАМИРА В СЕКЦИЯ Д, ЧЕТВЪРТА ПОЛИЦА. „ГРАФИНЯ КАТЛИЙНСКА“ В СЕКЦИЯ Д…
— Почакай. — Ив се замисли. — Кажи кои книги от този автор липсват в библиотеката.
ТЪРСЯ…
Тя си каза, че идеята й е глупава — навярно съпругът й притежаваше всичко от любимия си автор.
— Лейтенант — промълви някой.
Младата жена стреснато подскочи, обърна се и се озова лице в лице със Съмърсет.
— Какво искаш? Нали знаеш колко мразя да ме дебнеш.
Икономът безмълвно се взираше в нея. Осъзнаваше, че й е неприятно да я следи и точно това му доставяше неописуемо удоволствие.
— Позволете ми да ви помогна, ако търсите определена книга… Не знаех, че четете друго, освен полицейските рапорти и по някой учебник за психическите отклонения, който е записан на диск.
— Слушай, приятелче, това е моят дом и имам пълното право да влизам където пожелая. — И все пак фактът, че Съмърсет я бе заварил в библиотеката, я караше да се чувства като крадец. — Не се нуждая от помощта ти.
В БИБЛИОТЕКАТА ИМА ВСИЧКИ ТВОРБИ НА УИЛЯМ БЪТЛЪР ЙЕЙТС. ЖЕЛАЕТЕ ЛИ ДА НАУЧИТЕ ЗАГЛАВИЯТА ИМ И КЪДЕ СЕ НАМИРАТ?
— Не! По дяволите, знаех си.
— Интересувате ли се от Йейтс, лейтенант? — Изгарящ от любопитство, Съмърсет влезе в библиотеката, последван от Галахад, който се стрелна между краката на Ив, настани се върху възглавницата на перваза на прозореца и се втренчи в нощното небе.
— Да. И какво от това?
Икономът вдигна вежда.
— Какво по-точно ви интересува — пиеса, стихосбирка или определена поема?
— Защо ме разпитваш? Да не би да е забранено да влизам тук?
— Колекцията от книги е безценна — невъзмутимо заяви икономът. — Повечето томове са първи издания и са изключително редки. Ще намерите всички произведения на Йейтс, записани на дискове. Сигурен съм, че този начин на четене ще ви достави по-голямо удоволствие.
— Нямам никакво намерение да чета досадна поезия. Исках да разбера дали Рурк притежава всички произведения на любимия си автор, но трябваше да предположа какъв ще бъде резултатът, защото съпругът ми има всичко. По дяволите, какво да правя сега?
— Какъв е проблемът?
— Коледните празници, тъпако. — Тя нареди на компютъра да се изключи й установи, че трепери от гняв.
Съмърсет замислено присви устни, сетне възкликна:
— Ясно. Искала сте да подарите на Рурк томче с творбите на Йейтс.
— Точно това бях намислила, но планът ми пропадна. — Тя рязко се обърна и тръгна към вратата.
— Лейтенант, почакайте.
— Какво искаш?
Съмърсет с раздразнение установи, че намеренията й са го трогнали. Каза си, че й е длъжник задето беше спасила живота му. Това караше и двамата да се чувстват неловко. Искаше му се да й помогне, за да й върне услугата.
— Рурк още не притежава първото издание на „Келтският сумрак“.
Ив подозрително го изгледа.
— Какво е това?
— Сборник от есета.
— Авторът онзи Йейтс ли е?
— Да.
Някакъв ехиден гласец й подсказваше небрежно да вдигне рамене и да излезе от библиотеката. Ала тя се престори, че не го чува и решително пъхна ръце в джобовете си.
— Компютърът твърди, че в библиотеката има всичко от този автор.
— Така е, но липсва първото издание на въпросната книга. Навярно знаете, че творбите на Йейтс са изиграли решаваща роля за Рурк. Познавам един антиквар в Дъблин. Ако желаете, ще се свържа с него и ще проверя дали е възможно да ви достави томчето.