Нощен патрул

— На нас това не ни е необходимо — тихо каза той. — Само дивак е в състояние да убие слон, за да похапне някоя мръвка месо.

Сравнението ме шокира. Но, изглежда, той не лъжеше.

— Подобен размах на разрушенията ни е необходим много рядко — добави Тъмният маг. — В момента нямаме проекти, които да изискват изригване на подобно количество енергия.

— Много се надявам да е така… — произнесе шефът с чужд, скърцащ глас. — Завулон, ти трябва да си наясно, че ако катастрофата все пак стане… ние също ще извлечем максимума от нея.

Върху лицето на Тъмния маг се появи сянка от усмивка:

— Количеството хора, които ще се ужасят от случилото се, ще пролеят сълзи и ще почувстват мъка, ще бъде огромно. Но повече, много повече ще се окажат онези, които лакомо ще се залепят за екрана на телевизора, ще се наслаждават на чуждата беда, ще се радват, че тя е подминала техния град, ще се подиграват на „третия Рим“10, застигнат от наказание… наказание от небесата. Ти знаеш това, враг мой.

Той не злорадстваше — Тъмните магове от висок ранг не реагират толкова примитивно. Той информираше.

— И все пак ние сме готови — каза Борис Игнатиевич. — Ти го знаеш.

— Знам. Но ние сме в по-изгодна позиция. Ако не държиш двойка тузове в ръкава, Борис.

— Знаеш, че винаги имам каре.

Шефът се обърна към мен, сякаш изгубил всякакъв интерес към Тъмния маг:

— Антоне, фунията не се захранва от Дневния патрул. С нея работи създател-единак. Неизвестен Тъмен маг с чудовищна сила. Той е усетил Игнат и е форсирал събитията. Сега цялата ни надежда е в теб.

— Защо?

— Нали ти казах: вързани сте. Антоне, във вероятностното поле има три разклонения.

Шефът помръдна ръка и във въздуха се разгъна бялата плоскост на екран. Завулон се намръщи — вероятно избухването на енергия леко го беше засегнало.

— Първата линия на развитие на събитията — каза шефът. По бялото платно, увиснало насред стаята без никаква опора, премина черна ивица. Разля се в безобразно петно, излизащо извън границите на екрана.

— Най-вероятният път. Фунията достига максимума си и пробивът на инферното се осъществява. Милиони жертви. Глобален катаклизъм — ядрен, биологически, падане на астероид, земетресение от дванайсета степен. Без значение какво точно.

— А пряк изход на инферното? — предпазливо попитах аз. Погледнах косо Тъмния маг — лицето му остана равнодушно.

— Не. Едва ли. Прагът е още далече — поклати глава шефът. — В противен случай, предполагам, че Дневният и Нощният патрул вече щяха да са се избили помежду си. Вторият вариант…

Тънка линия, тръгваща от черната ивица. Прекъсната.

— Унищожаване на целта. Вихърът ще се разпръсне, ако целта загине… самостоятелно.

Завулон се помръдна. И любезно се обади:

— Аз съм готов да помогна в тази мъничка акция. Нощният патрул не може да я осъществи самостоятелно, нали? Ние сме на вашите услуги.

Настъпи тишина. После шефът се разсмя.