Блейз
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блейз». Краткое содержание книги:
— Имаш ли и друго име или ще трябва да те наричам мистър Блек?
— Имам доста други имена, но повечето хора ме наричат Хейзард. По-просто е.
— А дали е подходящо?
— Не съвсем — отвърна Хейзард директно и също толкова внимателно, — след като се отклонявам от пътя си, за да избягна неприятностите. — Но той отлично знаеше, че много хора го смятат за непреклонен човек.
— Убил си трима души наскоро.
Значи е чула. От нея се е изисквал кураж, за да дойде тук напук на приказките.
— Те всички ме атакуваха първи — отвърна любезно той.
— Щеше ли да убиеш Янси тази сутрин, ако те беше заплашил?
— Не и преди да е извадил карабината си и да я е насочил към мен.
— Някои от мъжете се страхуваха, че ще ме убиеш.
Той се засмя топло и гръмогласно.
— Не, по дяволите, докато имам по-интересна алтернатива. Между другото — каза той чаровно, — ти не си заплаха, а само неизмеримо удоволствие.
— Но въпреки това ще си помислиш за продажбата, нали, Хейзард? Те ще ти дадат добра цена. Колкото и да поискаш, сигурна съм. Можеш да вземеш парите и да живееш охолно доста време.
Блейз не бе възнамерявала да обърне нещата така. Изминалите часове бяха фантастични, необясним поток от страст и чувства, които просто я бяха завладели. Хейзард й изглеждаше практичен човек, а нейното предложение беше повече от практично. Всъщност дори щедро. Тя беше сигурна, че той ще приеме. Насладила се за известно време на благословения рай на задоволството и приятните усещания, Блейз бе забравила за тези подробности.
Легнал до тази прекрасна жена, която до съвсем скоро му бе принадлежала, с вече поуталожена страст, Хейзард усети студената тръпка на реалността, напомняща му какво бе довело Блейз тук.
— Моите участъци не се продават — каза той. Гласът му звучеше спокойно, а лицето му бе безизразно.
Последва миг на пълна, разтърсваща изненада. След това, като попарена, Блейз с мъка се надигна с широко отворени от изненада очи.
— Защо?
Отчетлива пауза, в която далечните тъмни очи, натежали от леден сарказъм, я измериха от нежната й шия до малките й, боси крака.
— А защо да ги продавам? — Гласът му беше измамно мек.
Изумлението й я накара да седне в разбърканото легло.
— Заради парите, естествено! — отвърна раздразнено тя.
— Нямам намерение да продавам парцела, но съм заинтересуван да купя теб. Трябва ли да говоря с „Бул“? — попита той с лека острота в гласа си. — Или си свободен сътрудник?
— Аз съм доста свободен сътрудник — отсече Блейз, разгорещена от възмущение. — Освен това съм и дъщеря на полковник Били. — Тя произнесе последното изречение определено дръзко, в очакване това да произведе ефект, както бе ставало през целия й живот.
Така и стана. Хейзард бе направо изумен. Навсякъде в златотърсаческите лагери той бе слушал за полковник Били Б, застанал начело на група от инвеститори, изкупуващи всички златоносни участъци в Монтана. Не бе предполагал, че „Бул Майнинг“ са готови да стигнат дотук. Прикривайки изненадата си, Хейзард каза с глас, сух като прах:
— В такъв случай, не мисля, че цената ти ще е твърде висока за мен.
— Да купуваш жените, това обичайната ти практика ли е, мистър Блек? — осведоми се тя презрително.
— Не, ти си първата. Жалко, че горещото ти малко телце е извън кръга на финансовите ми възможности.
Блейз въздъхна рязко и ръката й излетя, за да го удари, но неговата се бе озовала до лицето му много преди тя да го достигне и той сграбчи китката й в болезнена хватка. Докато двамата стояха така, задъхани от гняв, взаимно засегнати от коварството на другия, във въздуха отекна изстрел на карабина. Събаряйки Блейз на леглото, Хейзард й заповяда с умерена, но стряскаща злъч, чудейки се как е могъл да сглупи така, че да се довери на тия копелета:
— Стой тук. Не мърдай.
Той изрита разбърканите завивки и само за секунда се изправи на краката си, застанал до прозореца, гол, с кобур преметнат през рамото му. Тялото му бе напрегнато. Нямаше никой.
— Това сигнал ли беше?
Блейз поклати глава.
— Не знам.
Той се обърна към нея с явно подозрение.
— Не мърдай — повтори Хейзард, — иначе може да ми се наложи да те убия. — Той намъкна гамашите си, взе карабината и отиде до вратата. Черната му коса беше разбъркана, широко отворените му очи проблясваха, а ноздрите му бяха разширени от гняв. С ръка на резето той каза с глас, лишен от емоция:
— Ако излезеш от тази колиба, ще те убия. Говоря сериозно. — Тембърът му бе студен и брутален както никога досега. — Остани в леглото и дръж главата си ниско. — Очите му се бяха впили в нея. — Ако това е част от роличката ти — той не довърши. Обръщайки се рязко с мощно движение, Хейзард отвори вратата, плъзна се през нея, затръшна я и изчезна, преди уплашеното изражение да бе успяло да се настани на лицето на Блейз.