Изповедник
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #11
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изповедник». Краткое содержание книги:
На крачка от бездната на непрогледния мрак, в който дебне всепроникващото зло, хората, които все още разполагат със свободата си, са безсилни да се преборят с надвисналата опасност. Ричард, разяждан от чувство за вина, че е допуснал всичко това да се случи, е принуден да носи сам непосилната тежест на грях, който не може да сподели дори с най-близките си. Дори с Калан, която е изгубил.
Заключителната част на едно забележително пътешествие в свят, където доброто и злото са във вечно противоборство. Пътешествие, което ни води из лабиринта на непримиримата и непокорна душа на Търсача на истината. Новият изгрев ще бъде посрещнат от един напълно променен свят.
Уникалният свят на един от най-силните гласове в съвременното фентъзи за пореден път ще ви спечели с драматични пътешествия, сладкодумно разказана история и емблематични герои.
Джаганг погледна Калан.
— Издирвах малката ти приятелка. Какво драматично бягство й беше организирала. — Джаганг взе в шепата си брадичката на Джилиан и я ощипа по бузата. — Жалко, че беше напразно.
Калан си каза, че не е за нищо. Ако не друго, поне уби двама от охраната плюс Сестра Сесилия. Направи, каквото й бе по силите, за да освободи Джилиан. Даде всичко от себе си. Заплати висока цена, но не съжаляваше и пак би постъпила така.
Джаганг измери тъничката ръчица на момичето с поглед, после я придърпа към себе си.
— Знаеш ли с какво се сдобихме? — ухили се срещу Калан, която не отговори. — С някой, който ще допринесе за доброто ти държание.
Тя го изгледа с празен поглед, но не каза нищо. Джаганг неочаквано посочи колана на един от специалните пазачи на Калан, който стоеше от дясната й страна.
— Къде ти е ножът?
Онзи стреснато погледна колана си, все едно отвътре би могла да изскочи змия. Забеляза празната ножница.
— Ваше сиятелство… сигурно съм го изгубил. — Леденият поглед на Джаганг го смрази. — Да, ясно, изгубил си го. — Джаганг се завъртя и така зашлеви Джилиан, че тя отскочи. Приземи се в калта и извика от изненада и болка. На лицето й се разля червено петно.
Джаганг се обърна към Калан и протегна ръка.
— Дай ми ножа.
Мътните му черни очи изглеждаха толкова застрашителни, че Калан едва се въздържа да не отстъпи от ужас. Джаганг размърда пръсти.
— Ако се наложи да повторя, ще й избия зъбите.
Калан трескаво търсеше възможност за действие. Чувстваше се като мъжа със сивите очи, който нарочно се пльосна по лице в калта. Сега тя също нямаше избор. Остави ножа в обърнатата нагоре длан на Джаганг, който се ухили победоносно.
— Е, скъпа, благодаря. — Без да бърза, абсолютно методично се извърна и заби острието в лицето на собственика му. Във въздуха пропука кост. Плисналата червена кръв изглеждаше страховито в сивкавия мрак. Онзи не успя дори да извика, преди да издъхне.
— Ето ти го ножа — извика му Джаганг.
Вниманието му се съсредоточи върху удивените лица на специалната охрана на Калан.
— Предлагам да си пазите оръжията по-добре от него. Ако тя ви открадне оръжие и не ви убие с него, аз ще го направя. Достатъчно просто ли го казах, че да разберете?
— Да, Ваше сиятелство — отвърнаха всички в един глас.
Джаганг се наведе и дръпна хлипащата Джилиан да стане.
С лекота я повдигна във въздуха, като стъпалата й едва докосваха земята.
— Знаеш ли колко кости има в човешкото тяло?
Калан преглътна сълзите си.
— Не.
— Нито пък аз — сви рамене той. — Но има начин да разбера. Можем да започнем да й чупим костите една по една, като броим всяко изпукване.
— Моля те… — проплака Калан, като с неистово усилие си наложи да не изхлипа.
Джаганг блъсна малката към Калан, все едно беше кукла.
— Отсега нататък отговаряш за живота й. Винаги, когато ми дадеш причина да съм недоволен, ще й чупя по една кост. Не знам колко кости има в едно малко, крехко тяло, но съм сигурен, че никак не са малко. — Изви вежда. — Знам още, че лесно ставам недоволен. Ако ме разочароваш по-сериозно, ще я изтезавам пред очите ти. — В мастиленочерните очи забушуваха сивкави сенки. — Разполагам с истински специалисти по бавните мъчения. Много ги бива да държат хората живи, като в същото време им причиняват невъобразима агония. А ако случайно тя издъхне по време на мъченията, ще трябва да продължим с тебе.
Калан притисна кървящата главица на горкото дете към себе си. Джилиан хлипаше тихичко и през сълзи обясняваше колко съжалява, че са я хванали. Калан нежно я успокои.
— Разбра ли? — попита със смразяващо спокойствие Джаганг.
Калан преглътна.
— Да.
Той сграбчи косата на Джилиан в голямата си лапа и започна да я дърпа назад. Малката изпищя пак.
— Да, Ваше сиятелство — извика Калан.
Джаганг се усмихна и пусна косата на детето.
— Така е по-добре.
Повече от всичко на света Калан си мечтаеше този кошмар да свърши, но знаеше, че тепърва предстои.
Дeвeтa глава
— СТИГА СИ СЕ ДЪРЖАЛ КАТО БЕБЕ и стой неподвижен — закани се Ричард на Джонрок, който мигаше бясно.
— Не искам да ми влезе в очите.
— Няма да ти влезе в очите.
— Защо аз пръв?
— Защото ти си дясното ми крило.
Джонрок не знаеше какво да отговори и затова само извърна брадичка.
— Наистина ли си мислиш, че това ще ни помогне да победим?
— Да — изправи се Ричард. — Ако си свършим и другата работа. Боята сама по себе си няма как да ни спечели играта, но тя ще добави нещо важно, нещо, за което победата не е достатъчна — ще ни изкове репутация. Това е важно за противниците, пред които тепърва ще се изправим.