Борци за свобода
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ст Флоров
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Борци за свобода». Краткое содержание книги:
— Не, не, нека спи. Ние ще се задоволим със студено месо, при това ние сме толкова уморени, колкото и гладни, и колкото по-рано си легнем, толкова по-добре. Вижте какво ще ни дадете за ядене и пиене. Избата може би е също празна?
— Не, сеньор, без вас не е отваряна нито една бутилка. Разбира се, аз говоря за скъпото вино. Във ваше отсъствие пиха само обикновено канарско.
— О, в такъв случай работата не е лоша. Донесете ни бутилка мадейра, бутилка бургундско и старо „Педро Хименес“. А пурите ми съществуват ли още?
— Как не, сеньор, всички хавански пури скрих, а раздадох само по-простите.
— Вие сте най-примерният домакин, Грегорио, донесете ми по-скоро вино и цигари. Не сме пушили цяла вечност.
Разговорът се водеше в полумрака на един дълъг коридор, по който те минаха. В дъното през една отворена врата проникваше светлина Ривас с жест покани Керней и Рок да влязат в стаята. Той съвсем не се готвеше да гощава и джуджето със скъпи вина и цигари, затова, като го посочи на Грегорио, каза му тихо.
— Заведете го и го затворете някъде. Дайте му да яде и го наблюдавайте да не избяга.
— Слушам, сеньор, всичко ще бъде изпълнено. Казвайки това, икономът улови джуджето за ухото и го повлече по коридора.
Ривас отиде при приятелите си, влезли в посочената от него голяма стая, мебелировката на която се състоеше от дълга маса и столове, обвити с кожа. Тук имаше повече оръжие, отколкото мебели. Увисналите по стените пушки, саби и различни военни припаси придаваха на стаята вид на арсенал.
— Сега приятели — каза, като видя тревожните лица на своите гости, — няма от какво да се боите. Съжалявам само, че не мога да ви предложа по-добра вечеря, която все пак ще бъде много по-добра от оная, която ни даваха в Акордада. Боже! Що за храна бе това! Само тя бе достатъчно наказание!
— Ах — забеляза Керней — ако и вие изпитвахте същото, което и ние, когато ни плениха, вие бихте счели акордадската храна за истинска гощавка.
— С какво ви хранеха като пленници?
— Полусуров боб, почти студени forillos, a често пъти не ни даваха нищо по 24 часа — Мерзавци! — извика мексиканецът. — Тази жестокост не ме учудва. Санта Ана само така може да постъпва със своите врагове, били те негови съотечественици или чужденци. Никога нашата страна не е виждала по-жесток тиранин. Слава на Бога! Неговото царство е към своя край. Имам основание да се надявам в това.
Разговорът бе прекъснат от влизането на иконома, който сложи на масата бутилки, чаши и кутия с цигари. Ривас започна да гощава другарите си. След минута икономът отново се появи, натоварен с такова количество студени ястия, което напълно можеше да задоволи бегълците; студено месо, дивеч, царевичен хляб и различни плодове — с една дума, цяла вечеря, макар всичко това да бе само останки от вечерята, която се дава на многочислените обитатели тук.
Претърпените несгоди ги бяха изморили твърде много, затова, след като се нахраниха, почувстваха потребност от почивка и сън и с радост приеха поканата на Грегорио:
— Кабалерос, вашите стаи са готови!
XXIV
— Луиса, видяхте ли войниците?
— Къде?
— Там, на улица „Ел Ниньо Пердидо“? Те препускат в галоп.
— Боже! Да, сега ги виждам. Ах, Исабела, дано не настигнат колата. О, Боже!
— Да, сега само Бог може да ни помогне! Все пак аз се надявам, че няма да ги настигнат, ако коларят е тръгнал в друга посока, хусарите не биха избрали този път. Щом не спряха колата при вратата, сега тя е много далеч. Успокойте се, мила моя, и повярвайте, че те ще съумеят да избягнат опасността Този разговор се водеше под звука на камбаните и топовниге гърмежи. Младите жени разговаряха седнали в дома на дон Игнасио, където се качиха веднага след завръщането си.
От високото с бинокли в ръка те следяха всичко, което ставаше на пътя. Колата, завила край Кайбакан, изчезна от погледа им, сетне видяха само войници, препускащи след нея. Това бяха хусари начело със Сантандер. Скоро всичко потъна в облака прах, дигнат от конете.
Гърмежите и биенето на камбаните спряха, всичко затихна и градът се успокои. Само Луиса Валверде и нейната приятелка бяха неспокойни както за участта на бегълците, така и за своята. Те се замислиха за последиците от участието им в бягството на затворниците. Как ще свърши всичко това, ако ги заловят?
Как ще обяснят, че в колата е имало ножове, пистолети, пили и мъжки дрехи! Защо са били нужни те на младите жени, излезли на разходка? Те не се страхуваха от предателството на коларя, но се опасяваха, че ако всички тия неща бъдат намерени, съдбата им е решена…
Силно безпокойство обхвана младите жени, които нямаха с кого да се посъветват. Узнал за станалото, дон Игнасио силно се ядоса: екипаж, коне — всичко пропадна. Какво ли би казал той, ако узнаеше, че и пистолетите му липсват? Какво да правят? — недоумяваха приятелките. Да признаят ли всичко на дон Игнасио и да се оставят на неговата доброта?