Изходящ полет
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Влади Райчинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изходящ полет». Краткое содержание книги:
Един могъщ джедай ще успее да убеди Съвета и Сената да дадат ход на проекта „Изходящ полет“.
Но какво в действителност е „Изходящ полет“ — мисия, която обрича на гибел почти двайсет джедаи и хиляди души екипаж? Мисия, която има за цел да открие нови светове и да ги колонизира? Или това е мисия, която има за цел да спаси джедаите и да им даде възможност да обучат много нови последователи, които един ден да се завърнат и да спасят Републиката?
След малко търпението й се възнагради. Няколко метра по-нататък усещането изведнъж придоби внезапни очертания. Зад гърба й бързо я приближаваха двама бролфи и от съзнанието им се долавяше силна подозрителност. Тя усети тихия звук на метал, който се търкаше в плата на дреха…
И внезапно спря. Докато се обръщаше към тях, ръкавът й за миг се закачи за ниския плет.
— Да? — попита тя любезно.
Бролфите премигаха от изненада и неуверено се спряха на няколко метра от нея. Лорана видя, че по-ниският носеше античен бластер, втъкнат отстрани до бедрото му. Той леко го притисна, сякаш с този жест можеше да го скрие от погледа й. По-едрият имаше не толкова претенциозно, но не по-малко грозно оръжие — остра миньорска кирка.
— К’во правиш тук? — недружелюбно се поинтересува по-ниският.
— Това не е ли обществена улица? — попита Лорана в отговор.
— Не ти е мястото тук — изръмжа по-едрият и направи една крачка към нея, като стискаше кирката си неспокойно. — Какво търсиш тук?
— Че тук има ли нещо, което някой би могъл да търси? — продължи тя, усещайки как пулсът й зачестява. Ето това беше. Някак си, макар сама да не знаеше точно как, разбра извън всяко съмнение, че именно тук някъде се спотайваше заплахата, която търсеше Риске.
Въпросът сега беше какво трябваше да предприеме. Очевидно тези двама бролфи — а даже и тримата заедно с онзи, когото беше преследвала досега — бяха само в периферията на съзаклятието. Ако сега измъкнеше лазерния си меч, това с нищо нямаше да й помогне да научи повече подробности за същината на тяхната конспирация, нито пък кой стои в дъното на всичко това. Най-важното в този миг беше някак си да успее да убеди тези двамата да я отведат до същинските ръководители. А за да успееше, най-напред щеше да се наложи да ги убеди, че е безобидна.
— Няма значение — каза тя, като направи крачка назад, задържайки се възможно по-близо до плета. — Ако държите, ще си тръгна.
— Не бързай толкова — предупреди я малкият бролф, явно придобил дързост от проявеното от нея притеснение. — Закъде се разшава?
— За никъде — каза Лорана. После направи още една крачка назад, надявайки се, че не е прекалено далеч от това конкретно парче на растителната ограда. — Просто си тръгвам, това е — добави небрежно и хвърли поглед настрани. За съжаление не бе успяла да забележи точно от коя къща се бяха появили двамата.
Явно беше налучкала посоката.
— Хвани я, Виссфил! — изведнъж отсече по-ниският бролф, като чевръсто извади бластера си и го насочи към нея неуверено. — Тя знае.
— Не знам нищо — възпротиви се Лорана и направи последна крачка назад, докато Виссфил се приближаваше към нея с вдигната кирка. — Моля ви, не ме удряйте!
Тя вдигна ръце към кирката, сякаш искаше да се предпази от предстоящия удар. И докато вниманието на Виссфил беше насочено нагоре към ръцете й, а тялото му препречваше погледа на неговия спътник, тя се присегна със Силата, измъкна лазерния си меч изпод туниката си и го мушна навътре в храсталака зад себе си.
— Вземи предавателя й — нареди по-ниският бролф, докато Виссфил премести кирката в едната си ръка и разтвори дрехата й с другата.
— Да, бе, знам! — тросна се Виссфил. Въпреки внушителния си размер и грубото държане изпитваше видимо притеснение да тършува с ръка по тялото й. Като откри предавателя, го пъхна в джоба си и после, сякаш след кратко колебание, с бърз жест откачи целия й колан, на който бяха окачени няколко торбички с храна и други приспособления. — Няма оръжия — докладва и направи крачка назад. — Какво ще я правим сега?
— Ами сигурно ще трябва да я заведем при Пазителя — предложи другият. После посочи с жест към един от жилищните пръстени, към които тя бе погледнала по-рано. — Той ще знае какво да я прави. Тръгвай, човеко!
Докато пресичаха улицата, Лорана чу зад себе си лек звук и като се обърна, видя по-малкия бролф да измъква предавател от куртката си.
— Какво? — тросна се той.
Лорана не успя да чуе какво му казаха от другата страна, но лесно забеляза внезапната промяна в напрежението на бролфа.
— Добре — промърмори той и прибра апарата. — Промяна в плана — обяви той и като се приближи до Лорана, опря дулото на бластера в гърба й. — Отиваме в онази къща ей там — и той кимна към една синкава полуразрушена постройка вляво от тях.
Лорана усети как гърлото й се стяга. Постройката изглеждаше изоставена от години. Можеше да я водят нататък единствено за да проведат много по-сериозен разпит или за да й затворят устата завинаги. От друга страна, изобщо не знаеха с кого си имаха работа. Тя можеше да продължи да играе по свирката им в очакване на благоприятна възможност, ослушвайки се за предупредителните признаци, че играта приближава към края си…