Всички страхове

На Гюнтер Бок му се струваше странно, че постоянно мисли за това. В крия на краищата той бе революционер. Бе заговорничил и убивал в името на своята кауза. Изглеждаше абсурдно, че арестуването на жена му и загубата на децата може да го вбеси… Но. Но близначките имаха очите и носа на Петра и постоянно му се усмихваха. Гюнтер знаеше, че няма да им говорят против него. Дори нямаше да им кажат кои са истинските им родители. Той се бе посветил на нещо много по-голямо и велико от простото човешко съществуване. Заедно с колегите си бяха взели добре обмислено решение да построят един по-справедлив свят за обикновените хора. И въпреки това… И въпреки това двамата с Петра също след дълго мислене решиха да имат деца. Те щяха да продължат делото им. Да бъдат следващото поколение Бок. Да берат плодовете от героичните усилия на родителите си. Гюнтер беше бесен, че това можеше да не се случи.

Но още по-лошо бе объркването му. Случило се просто бе невъзможно. Unmoglich. Unglaublich26. Хората, обикновения Volk27 на ГДР се бе вдигнал като революционна вълна, захвърляйки почти съвършения социалистически живот, за да отиде в чудовищните експлоататорски ръце на империалистите. Бяха се оставили да ги привлекат уредите на „Блаупункт“ и колите на „Мерцедес“. И още какво? Гюнтер Бок наистина не разбираше. Въпреки вродената му интелигентност събитията просто отказваха да се свържат с разумно обяснение. Сънародниците му бяха експериментирали научния социализъм, за да установят, че той е нефункционален, че никога няма да проработи. Това вече бе твърде много за Бок, който посвети на марксизма толкова голяма част от живота си, че никога нямаше да може да го отхвърли. В крайна сметка без марксизма той бе просто престъпник и убиец. Единствено героичната революционна етика въздигаше действията му над делата на обикновен главорез. Но тази революционна етика се оказа отхвърлена от хората, избрани да вкусят плодовете й. Това бе невъзможно. Unmoglich.